Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР Бургас против решение № 1041/24.11.2008г., постановено по адм. д. № 1192/2008г. от Административен съд гр. Б.. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му.

Ответниците –Ю. А. Ш., Д. Д. Н. и дирекция „Социално подпомагане” гр. Б. не вземат становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:

С обжалваното съдебно решение е отменен отказ на директора на ОД на МВР-Бургас да издаде паспорт на малолетното дете С. Д. Н.. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че всеки български гражданин, включая и малолетно дете, който притежава документи за самоличност и спрямо когото не е наложена принудителна административна мярка по Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) или друга такава, наложена от органите на прокуратурата или съда, има конституционото право свободно да напуска пределите на страната според чл. 35 от Конституцията на Р. Б..

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При хипотезата на цитираната норма тези ограничения следва да бъдат разглеждани в контекста на правата и интересите на малолетното дете. При преценката на правото и интереса на детето да живее с майка си с оглед пола и възрастта му и липсата на съгласие на бащата, което обстоятелство не е абсолютно основание за отказ за издаване или отнемане на паспорт, правилно и в съответствие с материалния закон админиситративният съд отменя отказа като посочва в мотивната част на решението, че единствено преградите, изброени в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС следва да се преценят в конкретния случай от компетентния административен орган да се произнесе по молбата на Ю. А. Ш..

По изложените съображения и като отменя мълчаливия отказ на директора на ОД на МВР Бургас, първоинстанционният съд постановява правшлин съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение.

Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1041/24.11.2008г., постановено по адм. д. № 1192/2008г. от Административен съд гр. Б.. Решението не подлежи. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ В. Г. В.Г.