Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 43800/26.05.2020 г. от Е. Д. М., чрез адв.И. Ю. срещу определение № 6434/29.04.2020 г. по ч. гр. дело № 2503/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 13.02.2020 г. по гр. дело № 17366/2018 г. на Софийски районен съд.

Поддържаните основания за неправилност на определението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.

В изложението е формулиран правният въпрос: Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за отстраняване нередовност на исковата молба, когато констатира, че в нея липсват съществени фактически твърдения относно правопораждащите факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че обжалваното определение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 17366/2018 г. на Софийски районен съд е образувано по искови молби, подадени от Е. Д. М. срещу Н. Ц. Г., с които е направено искане за установяване на престъпно обстоятелство, обективиращо престъпление по чл. 286, ал. 2 НК и чл. 290 НК, извършени срещу него по д. п. № 78/2013 г. на ГДНП, пр. пр. 221/2013 г. на СлП, както и за установяване на престъпно обстоятелство, обективиращо престъпление по чл. 286, ал. 2 НК и чл. 290 НК по д. п. № 375/2013 г. на ГДНП, пр. пр. 221/2013 г. на СП.

Съдът е приел, че твърденията на ищеца са, че по д. п.№ 78/2013 г. на ГДНП, пр. пр. 221/2013 г. на СлП ответникът дал неверни, неистински показания срещу него, умишлено лъжествидетелствал и го е набедил в извършване на престъпление - че на 30.07.2013 г. по д. п. № 38/09 г. на СДВР, обр. в д. п. 78/2013 г. на ГДНП, че в съучастие с В., А. Х. в ОПГ подготвяли убийството на П. У.. Приел е също, че са изложени твърдения, че по д. п. № 375/2013 г. на ГДНП, пр. пр. 431/2013 г. на СлП ответникът на 18.12.2013 г. е дал неверни, неистински показания срещу него, умишлено е лъжесвидетелствал и го е набедил в извършване на престъпления – кражби на леки коли и мотори. Посочено е, че и за двете престъпления, извършени от ответника ищецът твърди, да е разследван, но не са му повдигнати обвинения, тъй като в хода на разследването е установено, че показанията на свидетеля са неверни и ответникът е лъжесвидетелствал.

Въззивният съд е приел, че с определение от 13.02.2020 г. по гр. дело № 17366/2018 г. на СРС е посочено, че в исковите молби/с определение от 22.08.2019 г. към гр. дело № 17366/2018 г. е присъединено производството по гр. дело № 23002/2018 г./ ищецът не излага твърдения за наличието на гражданско правоотношение, за което тези престъпни обстоятелства са от значение, съответно да са от значение за отмяната на влязло в сила решение. Прието е, че според районния съд липсват твърдения за втората предпоставка за допустимост на иска – наказателното преследване да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК.

Мотивите на първоинстанционния съд са възприети в обжалваното определение. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, и е приел, че допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес е свързана с наличието на твърдения за две групи обстоятелства. Прието е, че първата е за наличието на гражданско правоотношение по отношение на което това е релевантно или решение, за отмяната на което би имало значение и втората – наказателното преследване да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК.

Приел е, че допустимостта на иска се обуславя от твърденията на ищеца в исковата молба. Посочено е, че в случая ищецът твърди, че по отношение на него не са повдигнати обвинения във връзка с твърдените от него престъпления, на които твърди, че ответникът е автор. Прието е, че не са изложени твърдения за наличието на правен интерес от установяване на тези обстоятелства нито във връзка с друго гражданско правоотношение, нито за отмяна на решение. Изведен е извод, че поради липса на такива твърдения искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца. Посочено е, че в исковата молба липсват твърдения за образуване на наказателно производство във връзка с посочените в исковата молба престъпления с автор ответника, че при липса на такива твърдения за съда не съществува задължение да извърши проверка за хода им.

При тези съображения първоинстанционното определение като правилно е потвърдено.

По правния въпрос:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос в изложението.

С решение № 243/18.10.2017 г. по гр. дел № 5161/2016 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси. Когато обстоятелствената част е непълна, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде указание за отстраняване на този недостатък/чл. 129 ГПК/. Това правомощие – да се дадат указания за отстраняване на нередовност има и въззивният съд като втора по ред първа инстанция при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение по нередовна искова молба. А когато въззивното решение е недопустимо поради неотстранена нередовност на исковата молба, състояща се в непълнота на обстоятелствената част ВКС обезсилва въззивното решение и връща делото на въззивната инстанция за предприемане на действия по отстраняване на констатираната нередовност.

Правният въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото съдът с разпореждане е оставил исковите молби без движение и е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности, включително и за твърдения за наличие на правен интерес от търсената защита. След изтичане на указания срок за отстраняване на нередовностите е постановено първоинстанционното определение, с което е прието, че предявените искове са недопустими. Въззивният съд е възприел решаващите изводи на районния съд, като е формирал и свои фактически и правни изводи, след преценка на доказателствата по делото, твърденията в исковите молби и доводите на ищеца. Правните изводи на съда за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес у ищеца не са в отклонение от цитираната практика на ВКС.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т. 4 от т. решение №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Правният въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 124, ал. 5, чл. 129, и чл. 130 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение.

Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 6434/29.04.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 2503/2020 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 43800/26.05.2020 г., подадена от Е. Д. М., чрез адв.И. Ю..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: