Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на В. М. В. и В. К. В. против решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 33/2009 г., по описа на Административен съд гр. М.. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. М. К. В. изразява становище за основателност на жалбите.

Останалите ответници не са изразили становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбите.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото им, съдът взе предвид следното:

С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на В. М. В. против заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. В. в частта й за имоти с идентификатори 12961.425.228, 12961.425.229 и 12961.425.230. Основното възражение на жалбоподателката е било, че площта на имотите по кадастралната карта не съответства с документите за собственост на имотите.

За да постанови този резултат съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е посочил, че процесните имоти били включени в УПИ ХІІ-154, ХІІІ-154 и ХІV-154 по регулационния план от 1963г. като регулацията не била приложена. Установило се, че на място липсват материализирани граници между трите имота, а същите са оградени общо. Материализираната граница между имот с идентификатор 12961.425.228 и имот 12961.425.227 е в съответствие със заснетото в кадастралния план, но не съответства на площта, отразена в нотариалния акт. Съдът е приел, че заснемането на границите на имотите е извършено по действащия регулационен план от 1988г. и същите съвпадат с регулационните граници на УПИ ХХІ -11, УПИ ХХІІ-11 и УПИ VІІІ-11, в кв. 116 по действащия план на гр. В., но поради неизпълнение на задължението на собствениците по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), то при изготвяне на кадастралния план не е взето предвид първоначалното местоположение на имотите. Установило се, че разликата в площта в границите по нотариален акт и по кадастралната карта е 270 кв. м.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод за съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на ЗКИР и за спазване на изискванията на чл. 41, ал. 2 и 3 от ЗКИР и чл. 43 ЗКИР и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Границите на имотите в кадастралната карта са отразени съобразно действащия регулационен план от 1988 г. и регистъра към него, но не е взет предвид документа за собственост. Направено е заключение, че след като собствениците не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, то оспорената заповед е законосъобразна, а след влизането й в сила същите могат да искат изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53 ЗКИР.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че процесните три имота са оградени общо от всички страни с материализирана ограда, но между самите тях липсват означени граници. Заснемането е извършено съобразно съществуващата на място материализирана граница, обхващаща и трите имота. Установена е също, че е налице разлика между площта на имотите по нотариален акт № 164, т. 1 по н. д. № 352/1983г. и тази отразена в кадастралния план. Видно от приложените към заключението скици, е че регулационните граници на УПИ ХХІ -11, УПИ ХХІІ-11 и УПИ VІІІ-11, в кв. 116 по действащия план на гр. В. от 1988г. съвпадат с границите нанесени в кадастралната карта. Същите съвпадат и с материализираната на място обща граница, очертаваща трите имота. Разликата в квадратурата идва от източната граница на имот с идентификатор 12961.425.228 с имот 12961.425.227 по регулационния план от 1963 г. Материализирана ограда между тези имоти съответства на заснетото в кадастралната карта, но не съответства на нотариалния акт.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация по отменените ЗЕКНРБ, ЗТСУ и пр.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от наредбата регламентира, че границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2 съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, т. 3 кадастралните планове, одобрени по отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 ПЗР ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4 - регулационните планове по ЗТСУ за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 - карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и др.

Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н.

От събраните по делото доказателства е установено, че при одобряване на кадастралната карта, границата между поземлен имот с идентификатор 12961.425.228 с имот 12961.425.227 е заснета съобразно съществуваща на място материализирана граница (ограда). Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. при несъвпадение между материализирани граници и такива по предходни планове предимство имат винаги първите. Границите от плановете се нанасят в съответната поредност при липсата и на специално означени, и на посочени със съгласие от страните, и на материализирани на място граници. В случая не е установено границата между описаните по-горе имоти да е била специално означена или посочена от страните, поради което е подлежала на заснемане така, както е материализирана на място. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. М. е постановил решение в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като конкретни твърдения в тази насока не са изложени в касационните жалби.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В

СИЛА решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 33/2009 г., по описа на Административен съд гр. М.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ И. С.

И.Д.