Образувано е по жалба на ЕТ „В”ЕООД, гр. В.) е встъпил в правата и задълженията на предишния собственик („УниК. Л.” АД) по сключения от него договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и обосновала извод, че не е налице нарушение, което да обуславя отстраняване на „ЮБП” ЕООД, гр. В. от процедурата.
По отношение на второто твърдяно нарушение, а именно за незаконосъобразност на действията на комисията по разглеждане и оценяване на предложенията на участниците, предвид изтеклия срок на валидност на подадените оферти за участие ,КЗК съобразила обстоятелството, че процесната процедура е била върната от КЗК за ново разглеждане и оценка на офертите, поради което към момента на повторното събиране на комисията (25.03.2013 г.) за проверка на съответствието на документите от Плик № 1 на участниците с критериите за подбор, валидността на офертите и на двамата участници действително е изтекла, но преценила, че това не е основание за отмяна на решението на възложителя за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществената поръчка, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОП, според която възложителят може да поиска от класираните участници да удължат срока на валидност на офертите си до момента на сключване на договора за обществената поръчка.
По отношение на третото твърдяно нарушение, а именно на разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 от ТЗ (изм. и доп. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г.), ограничаваща допустимия срок на разсрочено плащане, КЗК съобразила, че настоящата процедура е открита на 23.10.2012 г., т. е. преди влизане в сила на посочената разпоредба, откъдето извела извод, че възложителят и неговият помощен орган, като са оценили и класирали направените съобразно действащата нормативна уредба предложения от участниците, в случая са действали законосъобразно.
Обосновала краен извод, че обжалваният акт е законосъобразен.
По тези съображения КЗК потвърдила като законосъобразен оспорения акт и отхвърлила жалбата като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно.При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения.
Неоснователни са основните доводи в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на КЗК по отношение на твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите неправилно допуснала до класиране „ЮБП” ЕООД, гр. В., чиято оферта не отговаряла на предварително обявените от възложителя условия в документацията и обявлението на обществената поръчка, тъй като представената от него застрахователна полица „Гражданска отговорност” се отнася за автомобил С. Д. с рег. № ВН 5339 ВТ, посочен от участника като негова собственост. Този извод се налага от съдържанието на представената от класирания на първо място участник застрахователна полица от 25.10.2012 г. /л. 120 от приложение 1/ за автомобил С. Д., собственост на „УниК. Л.” АД, с рег. № СА 0571 НА и номер на шасито – VF7232N5215883324, от това на дебитно писмо от „УниК. Л.” АД за покупка на горепосочения автомобил /л. 122 от приложение 1/ и преводно нареждане за тази покупка, от двете свидетелства за регистрация на превозното средство/л. 125 и л. 130 от приложение 1/,установяващи, че автомобил С. Д. с рег. № СА 0571 НА и № на шасито VF7232N5215883324 е идентичен с посочения в офертата на „ЮБП” ЕООД,гр. В. „С. Д.” с рег.№ ВН 5339 ВТ и № на шасито VF7232N5215883324, както и от фактура /л. 126 от същото приложение/ и инвентарна книга-/л. 127 от него/.Второто твърдение на касатора от тази група възражения, че посоченият от „ЮБП” ЕООД, гр. В. автомобил „С. Д.” с рег. № ВН 5339 ВТ нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност”, не държи сметка на обстоятелството, че след като участникът „ЮБП” ЕООД, гр. В. е закупил от „УниК. Л.” АД автомобилът, посочен в офертата като средство, чрез което ще извършва доставките на необходимите хранителни продукти, то с оглед покупко-продажбата, приобретателят на моторното превозно средство („ЮБП” ЕООД, гр. В.) е встъпил в правата и задълженията на предишния собственик („УниК. Л.” АД) по сключения от него договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД. Възражението не намира опора в законовата регламентация на прехвърляне на застраховано имущество, дадена в чл. 212 ал. 1 от Кодекс за застраховането, съгласно която ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, както е в настоящия случай, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго.
На следващо място и по второто възражение на касатора, правилно е преценено от КЗК, че не е налице твърдяната незаконосъобразност на действията на комисията по чл. 34, ал. 1 от ЗОП за разглеждане и оценяване на предложенията на участниците, предвид изтеклия срок на валидност на подадените оферти за участие. Противно на твърдяното от касатора друго основание за отмяна на акта на възложителя не може да бъде преценено като самостоятелно такова. Верно е, че в конкретния случай при повторната процедура по разглеждане, оценяване и класиране на участниците, проведена след отменителното решение на КЗК,
срокът на валидност на офертите, т.е. срокът, до който участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗОП е изтекъл, а възложителят не е поискал от участниците писмено удължаване на срока за тяхната валидност. Изтичането на срока за валидност на офертите обаче не води до незаконосъобразност на решението на възложителя само на това основание, тъй като разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОП предвижда възможност за възложителя да поиска от класираните участници да удължат срока на валидност на офертите си до момента на сключване на договора за обществената поръчка, като към момента на сключване на договор за обществена поръчка, съгласно с чл. 41, ал. 4 от ЗОП, да разполага с валидни оферти, чиито условия ще бъдат обективирани в договора. КЗК е съобразила изводите си с трайната практика на ВАС,изградена в посочената по-горе насока - така напр. в решения № 13289 от 18.10.2011 г. по адм. д. № 10936/2011 г., и № 10589 от 12.07.2013 г. по адм. д. № 6502/2013 г.-двете на ІV отд. на ВАС.
Третото възражение в настоящата жалба, че КЗК неправилно не отчела, че помощният орган на възложителя допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 303а от ТЗ ( в редакцията към ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г.),е също неоснователно.Тази разпоредба, предвидена в изм. и доп. на ТЗ –в ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г., съгласно която когато длъжникът по търговска сделка е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни, по изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, е неотносима към настоящия случай, предвид обстоятелството, че настоящата процедура за възлагане на обществена поръчка е открита на 23.10.2012 г., т. е. преди влизането й в сила . По твърдението в настоящата жалба за обратното следва изрично да се посочи, че поради това обстоятелство участниците не са били длъжни да се съобразят с нея, откъдето се налага и вторият извод - че при това положение действията на комисията на възложителя и в тази насока са законосъобразни.
С оглед гореизложеното се налага извод, че КЗК законосъобразно е преценила, че комисията на възложителя правилно е приложила заложените от възложителя в документацията изисквания, както и че възложителят е постановил правилно и законосъобразно крайно решение, поради което съдът преценява като неоснователно и това възражение на жалбоподателя.
Релевираното за пръв път с молба - становище от 30.10.2013 г. на касатора възражение, че „ЮБП” ЕООД, гр. В. нямал удостоверение за регистрация на обект за търговия по чл. 12 от ЗХ, е преклудирано и следва да се остави без разглеждане, предвид изтеклия срок за предявяването му, с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 3, ал. 3, т. 1 от ЗОП. Изложените в тази връзка доводи от касационния жалбоподател и доказателствата, приложени от него, а именно удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни № 2232/11.12.2012 г. и списък на групите храни, са ирелевантни за настоящия спор.
С оглед горния анализ съдът преценява като неоснователни всички възражения на жалбоподателя.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с новелата на чл. 122е ал. 3 ЗОП, в сила от 26.02.2012 г., направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането на пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски за защита пред ВАС е предявено своевременно, основателно е и доказано в размер на 900 лева, съобразно данните от адв. п., приложено на л. 22 от делото и договор за правна помощ, установяващи, че те са действително внесени.С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът преценява възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК за неоснователно, поради което касатора следва да бъде осъден да му ги заплати в пълния поискан размер.
Водим от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579 от 22.05.2013 г., постановено по преписка № КЗК - 434/17.04.2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията.
О. Б. У. искането на ЕТ „Витан-Ж–Т. М.” със седалище гр. В., за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „Витан-Ж–Т. М.” със седалище гр. В. , чрез управителя Т. И. М.,да заплати на [Фирма 1] ",със седалище гр. В., чрез управителя Боян Цв.Петров, сумата 900/деветстотин/ лева, представляваща разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Д. А.
Д.А.