Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО).

Образувано е по жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б срещу Решение № 1914/21.03.2016 г. по адм. дело № 1562/2015 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отменено негово Решение № 282 от 05.11.2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] /[фирма]/ срещу решение на отдела по опозиции от 20.03.2014 г.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че представените по делото фактури касаят доставки между маркопритежателя и негово дъщерно дружество – [фирма], като едноличен собственик на капитала в това ЕООД е [фирма]. Фактът, че маркопритежателят е доставил конкретни артикули на своето дъщерно дружество, не може да доведе до извод за публично използване на марката. Не става ясно защо съдът приема, че върху стоките, изброени в писмените доказателства по делото, е поставен именно знак[МАРКА]. По делото не са представени доказателства за реално ползване на марката за стоките „куфари“, „бижута“, „чанти за алпинисти и къмпинг“, „ученически чанти“ и „чанти от кожа за опаковане“. Стоките „джобни портфейли“ фигурират в представените фактури, но тяхното количество е само 193 броя, доставени за период от три години. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждние.

Ответната страна - [фирма] /[фирма]/ намира касационната жалба за неоснователно по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък.

Ответните страни - К. Т. И. и С. Б. И., не изразяват становище по постъпилата касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава...