Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С решение № 5366 от 07.09.2017 г., постановено по адм. д. № 6688/2016 г. Административен съд София – град е изменил ревизионен акт (РА) № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г., потвърден с решение № 822/20.05.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) – София, в частта на доначислен ДДС за м. 02.2015 г., като посоченият размер от 108 179, 64 лв. е определен на 57 863, 27 лв. и е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], в останалата част. Присъдени са съответните разноски на двете страни.
Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби.
[фирма] е подало касационна жалба срещу решение № 5366 от 07.09.2017 г., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г. и в частта, с която е осъдено да заплати съответните разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че са налице безвъзмездни доставки на четири броя автомобила от касатора към [фирма], тъй като [фирма] не е придобивало собствеността върху тези автомобили. Сочат се и подробни аргументи, че Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500000053 от 07.01.2015 г. изобщо не е бил редовно връчен на дружеството, поради което не е влязъл в сила и не може да съставлява годно основание за начисляване на ДДС по реда на чл. 111 ЗДДС във връзка с чл. 82 ЗДДС. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София...