Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния й представител адв. Т. Г. срещу Решение № 16019 от 28.12.2017 г. по адм. дело № 1193/2017 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение.
С обжалвания съдебен акт по жалба на [фирма] е отменено решение № 1129 от 22.12.2016 г. по преписка № КЗК-205/2015 г. на Комисията за защита на конуренцията в частите му по т. 1и т. 4.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че тричленният състав на Върховния административен съд не е кредитирал детайлната фактическа обстановка, установена от КЗК и не е направил оценка на обжалвания акт на КЗК досежно относимите обстоятелства по тръжната документация и офертите на участниците в процедурата за нарушение на забраната по чл. 15 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/. Излагат се подробни доводи за наличието на достатъчно доказателства, от които може да се изведе извода за извършено от [фирма] и останалите участници нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу Решението на КЗК в съответните му части по т. 1 и т. 4. Претендират се разноски.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Т. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.
О. [] и [фирма], не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, достигна до следните правни изводи:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред КЗК е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК и е образувано въз основа на сигнал, подаден от Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството за констатирани нарушения в проведена процедура по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Постановление № 55 от 12.03.2007 г. за определяне на изпълнител по описаната дейност.
С решение № 1129 от 22.12.2016 г. по преписка № КЗК-205/2015 г на Комисия за защита на конкуренцията в частите му по т. 1, в която е установено допуснато от [фирма] нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗЗК, изразяващо се в забрането споразумение и/или съгласувана практика, „картел” с цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия и манипулиране на описаната тръжна процедура и по т. 4 за наложената му имуществена санкция в размер на 2463 лева.
В частите по т. 2 и т. 3 за допуснато от другите двама участници в процедурата нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК решението на КЗК не се обжалва и е влязло в сила.
В обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е извършил проверка за законосъобразност на административния акт на комисията на основанията по чл. 146 АПК, като е приел, че е постановен от специализиран държавен орган в рамките на предоставената му компетентност, съдържа всички реквизити, посочени в чл. 62 ЗЗК. Приел е, че в оспорените части по т. 1 и т. 4 решение № 1129 от 22.12.2016 г., касаещи [фирма] е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон.Според тричленния състав на Върховния административен съд КЗК е разполагала с всички необходими писмени доказателства за пълно изясняване на всички относими към случая факти и обстоятелства, но не ги е анализирала задълбочено и в тяхната цялост и е формирала погрешен извод за доказаност на извършено от страна на [фирма] нарушение на забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК при участието му в проведен избор на изпълнител по описаната дейност по проект „Популяризиране на културното наследство на [фирма] и [населено място] чрез алтернативен туризм”, съфинансиран по Програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013” с бенефициент Асоциация на родопските общини, град [населено място].
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Не е основателен доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на задълбочено обсъждане на доказателствата и извеждане на неправилна фактическа обстановка. Тричленният състав на Върховния административен съд е извършил обстоен анализ на събраните доказателства, като е установил правилно фактическата обстановка и е формирал правилни изводи.
Неоснователно касаторът поддържа, че съвкупната преценка на доказателствата обосновават заключението за законосъобразност на процесното решение на КЗК в оспорените му части по т. 1 и т. 4.
За да се приеме твърдяното нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, както правилно е приел съдът, следва да се установи поведението на трите правни субекта при участието им в процесната тръжна процедура с предмет, свързан с предоставяне на услуга за организиране на събития. При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът изложил установените от него данни за проучвателните действия на КЗК и постановените от последната актове /т. 1-11 от решението/, въз основа на което е приел липсата на пълен анализ на всички доказателства, отнасящи се до наличието на картел по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗЗК. В този контекст не е преценено и обсъдено, че възложителят определя прогнозната стойност за определените дейности съгласно предмета на поръчката, както и че чрез прилагане на задължителни образци са въведени формални изисквания като съвкупност от техническо и ценово предложение.
Начинът на избор на тримата участници и липсата на доказателства за предварителна координация на техните действия не е преценен правилно от административния орган. Не се отчитат и Насоките за противодействие срещу тръжни манипулации на КЗК предвид целта на приемането им съгласно § 1 и елементите на състава на понятието „картел“ в неговата правна форма на определяне на цени при манипулиране на търгове и конкурси.
От доказателствата е направен правилен извод, че тръжната процедура е част от проект от Програмата за европейско териториално сътрудничество, а обектът на процедурата е единен, формулиран като предоставяне на услуги за организиране на събития. Общият обем на тези услуги е посочен в р. II.2 на техническото задание, а също така е опредена и прогнозната стойност на услугата. На тази основа е разгледано сходството/идентичността на ценовите предложения във връзка с картелно ценово предложение. В тази връзка правилно е отчетено, че доколкото участниците са обвързани от фиксирани максимални цени, предлагането на еднакви цени, формирани на основата на прогнозните, не дава основание да се приеме наличието на картел.
В процесния случай съдът обосновано е приел, че от значение за решаване на спора са особеностите на конкретната процедура, свързани с фиксирания обем на поръчката за всяка от формиращите поръчката дейности с идентичност на обема. Както се установява от доказателствата по преписката пред КЗК, всеки от тримата участници е попълнил образеца към документацията съобразно посочения за това начин, поради което и непосочването на поддейности 3.9 и 3.10, поради липсата им в образеца / утвърден от възложителя с тръжната документация/ и обединяването на поддейности 3.1 и 3.2, не може да се приеме като доказателства за участието на трите лица в споразумение по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗК. Изпращането на покани до тримата участници е извършено от възложителя на основата на сходния предмет на дейността им, но както се установява от данните по делото и правилно е отчетено от тричленния състав на Върховния административен съд, те не действат на един и същ търговски пазар, няма събрани доказателства за взаимна връзка между тях, а освен това не е установено да са ползвали консултанти при изготвяне на офертите и не членуват в професионални организации.
Обосновано съдът е обсъдил подаването на оферти по различен начин и време съобразно преценката за индикативно поведение по смисъла на § 39 от Насоките за противодействие на тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки /които са приети с Решение № 570 от 20.05.2010 г. на КЗК/, изразяващо се в предлагане на сходни ценови оферти.
Посоченото, както и съпоставките между качествените показатели на техническите предложения и предложените заклети преводачи от участниците сочат на липса на предпоставки за картел като съгласуваност между участниците, ограничаваща конкуренцията. Не може да се установи наличието на идентичност в ценовите предложения, тъй като [фирма] е предложил много по-високо качество за изпълнение предмета на поръчката в сравнение с другите двама оференти. Данните по преписката сочат, че [фирма] действително е предложила в офертата си двама заклети преводачи с висока квалификация и още един изискуем преводач за неофициалните разговори. В същото време Н. К. е предложил само един преводач за неформалните срещи и е декларирал, че ще осигури заклати преводачи ако бъде избран за изпълнител. Д. С. не е предложил преводачите, а само е декларирал, че ще избере такива ако бъде определен за изпълнител. Качеството на превода обуславя в голяма степен качественото изпълнение на петте дейности. Следователно, както правилно е заключил съдът, предложената от търговското дружество цена, еднаква по стойност /за дейност 3 със 140 лева по-ниска/ с тази на останалите двама участника само на пръв поглед изглежда идентична, тъй като срещу нея се предлага много по-качествена услуга.
Така извършеният анализ на събраните документи и данни по делото показва липсата на доказан картел, като споразумение и/или съгласувана практика между участниците, насочена към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени в процесната процедура. Цените са определени от тях при пълно съобразяване с прогнозните цени, оповестени в тръжната документация и при предложено различно качество за изпълнение на предвидените услуги. В този смисъл правилно и съобразно доказателствата тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че направеният от КЗК извод за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК не съответства на действителните факти, които не са обсъдени от Комисията в тяхната връзка.
Правилно е уточнено от съда, че констатирането на нарушения от Главна дирекция „УТС” към МРРБ при организирането и провеждането на процедурата, които са допуснати от възложителя, за което му е наложена и финансова корекция от 5% върху стойността на проекта, не оказва влияние върху производството, развило се пред КЗК.
Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми и при детайлен анализ на събраните доказателства. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Процесният съдебен акт е валиден, допустим и постановен при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие / л. 37/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16019 от 28.12.2017 г. по адм. дело № 1193/2017 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение.
ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.