О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 08.07.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Б ч. гр. дело № 1398 по описа за 2020 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. В. Р., чрез адв. Б. Р., срещу въззивно определение № 6523/28.04.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15622/2019 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Поддържа, че има правен интерес от предявения от него установителен иск, тъй като по него няма формирана сила на присъдено нещо, което е от съществено значение за решаване на спора между страните, а по приключилия с влязло в сила решение по гр. д. № 1653/2018 г. на ВКС, трето г. о., не е участвал заемодателя „Райфайзенбанк“ ЕАД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, е прекратил производството по делото, по съображения, че е предявен недопустим иск. Той е предявен от Д. В. Р., чрез адв. Р., против Р.Б.Б за установяване в отношенията им, че ответникът Б. е солидарен съдлъжник с ищеца Р. по договор за банков кредит от 08.08.2007 г. с „Райфайзенбанк“, теглен по време на брака между страните, прекратен с развод.
Съдът изложил съображения, че поставеният спор относно отговорността на Р. Б. като солидарен длъжник, наред с ищеца Р. по договора за заем, е вече разрешен в отношенията между тях. Сам ищецът твърди в исковата молба, а и съдът установил, че по вече приключил правен спор между тях, искът на Р. против Б. да му заплати половината от погасения към банката лично от него дълг, е отхвърлен. Основание на претенцията на Р. по приключилия вече правен спор е, че кредитът е теглен по време на брака, което прави и двамата съпрузи солидарни длъжници на банката. Съдът отхвърлил иска, като зачел действието на постигната между съпрузите (вече бивши) споразумение.
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: ползват ли се мотивите на решението със сила на присъдено нещо, след като производството по гр. д. № 1653/2018 г. на ВКС, III г. о. не е на същото основание и същото искане, или само диспозитивът на решението се ползва със сила на присъдено нещо; налице ли е сила на присъдено нещо по отношение на предявения установителен иск, след като делата са между различни страни и различно основание – по гр. д. № 1653/2018 г. на ВКС, III г. о. не е участвал заемодателят по договора за банков кредит „Райфайзенбанк“ ЕАД; може ли съдът да лиши ищецът да поиска конститурането на заемодателя „Райфайзенбанк“ ЕАД като страна в процеса, с което биха обвързали със сила на присъдено нещо, както заемодателя, така и заемополучателя с оглед предвидената в закона и договора за банков кредит солидарна отговорност на кредитополучателите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Няма разлика между насрещните страни по вече приключилия спор и настоящия. И по двете дела ищец е Д. Р., а ответник – Р. Б.; „Райфайзенбанк“ ЕАД не е страна. Не е ясно в каква връзка е поставен въпросът за бъдещи евентуални действия на съда във връзка с евентуални бъдещи действия на ищеца (да поиска конституиране на страна) и какво общо има с обжалваното определение. Друг е въпросът, че именно ищецът – Д. Р. е този, който посочва страните по спора (съдът ги конституира), а отделно насрещни страни в исков процес са само тези, между които е налице правен спор. В случая такъв между банката и ищецът няма. Кредитът е погасен и банката няма никакви претенции, като за нея е без всякакво значение какви са вътрешните отношения между бившите съпрузи и имали ли са те спрямо нея качеството солидарни длъжници.
Без значение е и въпросът относно силата на присъдено нещо на мотивите на съдебния акт, защото в случая същественото съображение е, че спорът между Р. и Б. относно отговорност на последната по чл. 127, ал. 2 ЗЗД е разрешен, като е отречено претендираното от Р. право. Възраженията си – всички против споразумението, представено от Б., той е трябвало да изчерпи по приключилото дело. Незаявените или заявени, но не в предвидения срок, или заявени, но недоказани в срок възражения се преклудират. Влязлото в сила съдебно решение, съгласно чл. 298 ГПК, е задължително за страните и техните универсални и частни правоприемници, което значи, че те следва да преустановят правния спор и да съобразят поведението си с него. Този спор не може да бъде пререшаван, освен, когато законът разпорежда друго (чл. 299 ГПК отм. г.), а случаят не е такъв. Както е изяснил въззивният съд по новото дело Р. отново основава претенцията си на това, че кредитът е теглен по време на брака му с ответницата, като възразява срещу валидността на споразумението, сключено с нея, поради това, че не било съобщено на кредитора и обосновава правният интерес именно с решението по вече приключилото дело (според него несправедливо/неправилно).
В случая, главното съображение на съда да прекрати производството по предявения иск е, че всеки опит да се отрича съществуването на вече установеното с решението спорно между страните материално право, въз основа на факти, възникнали преди този момент, ще означава подновяване на спора, което е недопустимо, понеже налага пререшаване на влязло в сила съдебно решение. Обратното не е прието и в посочените от жалбоподателя съдебни актове. Напротив, както е изяснено в ТР № 7/2014 г., т. 5 на ОСГТК на ВКС, макар спорните предмети по двете дела да са различни, разрешаването на спора по приключилия вече осъдителен иск е предпоставено от разрешението по преюдициалния спор (съществуване на солидарна отговорност по заемното правоотношение), което също се ползва с установително действие на силата на пресъдено нещо. Подновяването на преюдициалния спор въз основа на незаявени доводи и възражения е недопустимо. Ясно е посочено и в съображенията към т. 1 от ТР № 5/08.10.2012 г. ОСГТК на ВКС, че ако страната изгуби процесуалното право да сезира съда във висящия процес с разглеждането на преюдициален спор (под формата на възражение или инцидентен установителен иск – в случая за недействителност на споразумението), тогава губи и правото да сезира съда впоследствие с този преюдициален спор, чрез предявяването на самостоятелен иск.
Воден от изложеното, състав на Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 6523/28.04.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15622/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: