Производството е по чл. 288 ГПК.

Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 256/ 18.07.2018 г., с което е предложено на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”. По това предложение е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС, което приключи с издаването на Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. По този начин отпадат предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено.

Същото е образувано по жалби на срещупоставените в производството по делото страни - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - КОНПИ) (ищец) и И. Г. Н. и Н. Ф. Н. (ответници), с искания за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 138 от 19.10.2017 г. по гр. д.№ 340/ 2017 г. в частите му, с които, след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 3020/ 2015 г., е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от И. Г. Н. и Н. Ф. Н. на основание чл. 4 ал. 2 вр. чл. 10 ЗОПДИППД отм. на сумите 7 500 лв – получена от продажба на лек автомобил (л. а.) БМВ 320 І рег. [рег. номер на МПС] и 1 000 лв – получена от продажба на л. а. Мерцедес С 180 с рег. [рег. номер на МПС], а само от И. Г. Н. – на сумата 1 600 лв, получена от продажбата на л. а. Ф. Ф с рег. [рег. номер на МПС] ; и с които е постановено отнемане в полза на държавата от И. Г. Н. и Н. Ф. Н. на л. а. Н. П с рег. [рег. номер на МПС], л. а. Ф. П рег. [рег. номер на МПС] и л. а. Ф. Г с рег. [рег. номер на МПС], както и на сумата 6 000 лв, получена от продажбата на мотоциклет К. 3Х6 Р с рег. [рег. номер на МПС] ; отнемане в полза на държавата от И. Г. Н. на сумата 8 900 лв, получена от продажбата на л. а. БМВ 735 с рег. [рег. номер на МПС] ; и отнемане в полза на държавата от Н. Ф. Н. на 500 дяла от капитала на Заложна къща „Доверие 2009” ЕООД, ЕИК[ЕИК].

В останалата си част въззивното решение не е обжалвано от страните, валидно е и е влязло в сила.

КПКОНПИ атакува въззивното решение в частта, в която е отхвърлено искането й за отнемане в полза на държавата на сумите 7 500 лв, 1 000 лв и 1 600 лв. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК Комисията поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато по материалноправните въпроси „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата имущество, придобито преди установената с влязла в сила присъда престъпна дейност, когато от обстоятелствата по делото не се установява то да е придобито със законни средства, а същевременно са налице данни за осъществявана в предходен период друга такава?” и „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата имущество, придобито от лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, ако от обстоятелствата по делото не се установява същото да е разполагало със законни източници на средства, достатъчни по размер да обосноват придобиването на имуществото?”. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Ответниците И. Г. Н., К. Г. К. и Н. Ф. Н. оспорват жалбата на КПКОНПИ. Според тях първият въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 7/ 30.06.2014 г. по тълк. д.№ 7/ 2013 г., ОСГК, ВКС, а решенията на отделни състави на ВКС, на които КПКОНПИ се позовава, дават отговори на правни въпроси, отречени с въпросното (прието впоследствие) тълкувателно решение. По втория въпрос поддържат, че същият може да се разрешава противоречиво от съдилищата, но след измененията в ГПК това не е основание за допускане на касационно обжалване, а на практика на ВКС касаторът – ищец не се позовава. Поради това молят по жалбата на КПКОНПИ касационното обжалване да не бъде допуснато.

И. Г. Н. и Н. Ф. Н. претендират допускане на въззивното решение до касационен контрол в частите му, в които е уважено искането на КПКОНПИ срещу тях за отнемане в полза на държавата на тяхно имущество и осъждането им да заплатят полученото срещу отчуждено тяхно имущество. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК те поддържат недопустимост на въззивното решение на две основания: защото е постановено въз основа на нередовна искова молба или по обстоятелства, които не са заявени от ищеца като основание на претенцията му; и защото е постановено по недопустим иск: такъв, който е предявен въз основа на решение на КОНПИ за образуване на производство по чл. 13 ЗОПДИППД отм., взето повече от една година след отмяната на въпросния закон; както и такъв, който е предявен повече от седем години след като е започнала проверката по ЗОПДИППД отм. във връзка с образуваното срещу ответника наказателно производство. Становището на въззивния съд, че предявеният при тези условия иск е допустим, според ответниците противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Също в противоречие с практиката на ВКС (според ответниците) въззивният съд разрешил правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) за начина, по който въззивният съд следва да изгради преценката си за основателност на предположението за връзка между конкретната престъпна дейност, за която проверяваното лице е осъдено и придобиването на имуществото – предмет на иска; за възможността придобити имущества в период, предхождащ с години престъпната дейност, да бъдат подложени на изследване и отнемане, без да се изложат конкретни съображения за трансформиране на средства от престъпна дейност; за възможността като придобивна цена на изследваното имущество да бъде приета пазарната оценка, а не посочената в съответния за отделните придобивни способи документ, без да се изложат съображения за това; за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към даден въпрос събрани по делото доказателства. Освен това според ответниците има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешеният от въззивния съд правен въпрос (също уточнен) може ли да се изгради извод за липса на законен източник за придобиване на имущество чрез натрупване на отрицателно салдо в съотношението между приходи и разходи на проверяваното лице за период, който няма връзка с конкретната престъпна дейност, за която това лице е осъдено.

КПКОНПИ оспорва жалбата на ответниците и счита, че по нея няма основание за допускане на касационно обжалване. По свързаните с допустимостта на решението въпроси поддържа, че според установената от Върховния касационен съд практика искът е допустим, тъй като проверката е започнала при действието на ЗОПДИППД отм., а окончателно присъдата срещу ответника Н. е влязла в сила не през 2009 г., а през 2013 г. Ответниците се позовават на само на едно решение на ВКС, съставляващо незадължителна практика, докато в много други свои актове касационната инстанция е приела обратното становище. По останалите въпроси поддържа, че са разрешени в съответствие, а не с противоречие с постановените от ВКС решения, които ответниците цитират превратно.

Съдът намира жалбите за допустими, но исканията на всички страни за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Въззивният съд е установил, че срещу ответника Н. е образувано пред Комисия за установяване на имущество от престъпна дейност (чиито правоприемници са последователно КОНПИ и КПКОНПИ) производство за отнемане на имущество въз основа на уведомление от 25.05.2006 г. за започнало наказателно производство срещу този ответник за извършени престъпления по чл. 116 ал. 1 НК и чл. 354а ал. 1 НК. Второто от престъпленията попада в обхвата на чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД отм., а по обвинението за извършването му Н. е признат за виновен с присъда по НОХД № 1087/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, в сила (по това обвинение) от 16.12.2009 г. С нея той бил осъден за държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества (кокаин на стойност 58, 50 лв и 47 таблетки амфетамин на стойност 319, 50 лв) и за държане на огнестрелно оръжие – ловна пушка със скъсена цев и приклад – и боеприпаси без надлежно разрешително. По НОХД № 1895/ 2010 г. на същия съд (в сила от 10.01.2011 г.) Н. сключил споразумение с прокуратурата, с което се признал за виновен в това, че на 28.05.2010 г. държал наркотично вещество (кокаин на стойност 59, 52 лв) с цел разпространение, както и че направил опит да го разпространи, който опит останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпления по чл. 354а ал. 2 НК. Съдът изследвал приходите, разходите и имуществото на осъденото лице и на ответниците Н. и К. (които в различни етапи от този период са били съпруги на Н. или първата е съжителствала с него на съпружески начала) и приел за установено, че ответникът не е разполагал с достатъчно средства за придобиване на част от имуществото, чието отнемане (или равностойността на полученото срещу отчуждаването му) се претендира от КПКОНПИ.Сременно съдът посочил, че не следва да се отнема в полза на държавата полученото срещу отчуждаването на л. а. Ф. Ф с рег. [рег. номер на МПС], тъй като според кредитираните свидетелски показания то е придобито с доход от законен източник (средства, подарени на ответника Н. във връзка със сключването на брак между него и ответницата К.). Евентуално съдът посочил, че дори да не бъде дадена вяра на показанията за източника на средствата, то този лек автомобил е придобит през 1998 г. и извършената през 2004 г. престъпна дейност, за която има влязла в сила присъда, не може да има връзка с придобиването му. Няма връзка с престъпната дейност и придобитият от Н. Н. л. а. БМВ с рег. [рег. номер на МПС], тъй като той е закупен със средства от законен източник – дарение от баща й (свидетеля Ф. Д.). Съответно полученото от ответницата при продажбата на автомобила не подлежи на отнемане, тъй като отчужденото имущество не е придобито от престъпна дейност. Същият извод съдът направил и по отношение на получената сума срещу отчуждаването от ответниците на л. а. Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС] – ответницата го е закупила преди брака с ответника, с лични средства от законен източник (дарение от баща) и полученото при неговото отчуждаване не подлежи на отнемане. За л. а. БМВ с рег. [рег. номер на МПС] съдът приел, че е придобит от ответника Н. по време на брака му с ответницата К. през 2002 г. за сумата 14 000 лв. Съдът посочил, че не приема платеното от ответника за придобиването на вещта да е 800 лв, както е посочено в договора, с оглед обстоятелството, че пазарната оценка на вещта е в пъти по-висока и това е установено от заключение на автотехническа експертиза. Посочил също, че към моментна на придобиването ответникът не е разполагал с доходи от законен източник, а с оглед естеството на престъпната дейност, за която е осъден, може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито със средства от тази дейност срещу платена сума, равна на пазарната му стойност. То обаче е отчуждено от ответниците Н. и К. през 2006 г. за сума (според договора) от 600 лв, но в действителност – за 8 900 лв, каквато е пазарната стойност на л. а. и с оглед установеното от свидетелските показания негово техническо състояние към момента на отчуждаването. Полученото срещу отчужденото имущество обаче следва да се отнеме единствено от ответника Н., не и от ответницата К., тъй като към датата на придобиване на МПС двамата са във фактическа раздяла. По аналогични съображения (липса на средства от законен източник, основателно предположение за наличие на средства от престъпна дейност и непротивопоставимост на КПКОНПИ на цената, посочена в документа за съответния придобивен способ) въззивният съд приел, че подлежи на отнемане от ответниците Н. сумата 6 000 лв, получена при отчуждаването на придобития през 2009 г. мотоциклет К. с рег. [рег. номер на МПС], Освен мотоциклета, по време на брака им, но при липса на средства от законен източник на доход, през 2009 г. ответниците придобили л. а. Н. П с рег. [рег. номер на МПС], а през 2012 г. – л. а. Ф. П с рег. [рег. номер на МПС] и л. а. Ф. Г с рег. [рег. номер на МПС], като придобивната цена не е тази, посочена в договорите за покупко-продажба, а тази, която съответства на пазарната стойност на леките автомобили. За плащането на цените ответниците не са разполагали със средства от законен източник, а такива са генерирани от престъпната дейност на Н.. Това важи и за внесения от него капитал на регистрираното през 2009 г. еднолично търговско дружество с фирма Заложна къща „Доверие 2009” ЕООД. Същият произхожда от престъпната дейност, дяловете от дружеството ответникът Н. е прехвърлил на ответницата Н. по време на брака им, без да е опровергана законната презумпция за знание от страна последната на източника на средствата за придобиването им. Като приел, че така установеното имущество, за което е налице основателно предположение да е придобито от престъпна дейност, е на значителна стойност, съдът намерил за основателно искането за отнемането му в полза на държавата (а относно отчужденото – за присъждане на полученото от ответниците, което се равнява на средната му пазарна цена). По възраженията на ответниците, че искът е недопустим, тъй като производството пред КОНПИ е образувано близо година след отмяната на ЗОПДИППД отм., съдът посочил, че след отмяната на закона е взето решение за внасяне на искане за отнемане на имуществото, но проверката налице ли са основания за това е стартирала още през 2006 г., когато КУИППД е била сезирана за образуваното срещу Н. наказателно производство. Съдът се мотивирал с разпоредбата на пар. 5 ПЗР ЗОДНПИ отм., според която започналите преди отмяната на ЗОПДИППД отм. проверки и производства се довършват по този закон.

При тази мотивировка на въззивното решение, поставените от КПКОНПИ правни въпроси са необуславящи. От фактическа страна, при изграждане на констатациите си относно правно релевантните факти, въззивният съд е приел за установено, че л. а. БМВ 320 І рег. [рег. номер на МПС] и л. а. Мерцедес С 180 с рег. [рег. номер на МПС] са придобити от ответницата Н. Н. със средства от законен източник (доход от дарения от баща), а И. Н. е придобил л. а. Ф. Ф с рег. [рег. номер на МПС] преди брака с ответницата Н. също със средства от законен източник (доход от обичайни дарения от трети лица по повод сключване на брак). Затова съдът е отказал да отнеме това, което ответниците са получили при отчуждаване на имуществото, а не защото липсват данни за връзка между престъпната дейност на ответника Н. и придобиването на л. а. (това е само евентуално съображение, изложено от въззивния съд и то само по отношение на л. а. Ф. Ф, не и за останалите вещи). Затова въпросът „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата имущество, придобито преди установената с влязла в сила присъда престъпна дейност, когато от обстоятелствата по делото не се установява то да е придобито със законни средства, а същевременно са налице данни за осъществявана в предходен период друга такава?” не обуславя обжалваното решение: той би бил релевантен само при фактическа констатация за липса на законни средства, а въззивният съд е установил по отношение на горепосочените л. а. точно обратното – наличие на средства от законен източник за придобиването им. По същите съображения необуславящ е и въпросът „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата имущество, придобито от лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, ако от обстоятелствата по делото не се установява същото да е разполагало със законни източници на средства, достатъчни по размер да обосноват придобиването на имуществото?”. Съдът е установил, че фактическият съжител на проверяваното лице (ответницата Н., преди двамата да сключат брак) е имал достатъчни по размер законни източници на средства, с които е придобил леките автомобили. Поради това въпросът биха ли подлежали автомобилите на отнемане при липса на такива средства е неотносим и не може да послужи като основание за достъп до касационно обжалване.

То не следва да бъде допуснато и по искането на ответниците. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено въз основа на нередовна искова молба или на обстоятелства, които не са заявени от ищеца като основание на претенцията му в исковата молба. Всички факти, по които инстанциите по същество са се произнесли, са заявени в исковата молба или в молби, дадени въз основа на указания на съда за отстраняване на нередовностите й, като съдът е съобразил установената съдебна практика какви са задълженията му по чл. 129 ал. 2 ГПК. Не съществува и вероятност обжалването решение да е постановено по недопустим иск - който е предявен въз основа на решение на КОНПИ за образуване на производство по чл. 13 ЗОПДИППД отм., взето повече от една година след отмяната на въпросния закон и след като е изтекъл преклузивният срок за проверка. С. То решение № 1 от 04.06.2020 г. по тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС, изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм. и чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. не съставлява процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. А съгласно трайно установената съдебна практика, при започнала при действието на ЗОПДИППД отм. проверка по чл. 15 ал. 2, производството продължава по реда на този закон, на основание пар. 5 ПЗР ЗОДНПИ отм., независимо от последващата му отмяна.

Няма основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите – ответници правни въпроси. Питането какъв е начинът, по който въззивният съд следва да изгради преценката си за основателност на предположението за връзка между конкретната престъпна дейност, за която проверяваното лице е осъдено и придобиването на имуществото – предмет на иска е обуславящо, но в обжалваното решение на него не е отговорено в противоречие с практиката обективирана в Тълкувателно решение № 7/ 30.06.2014 г. по тълк. д.№ 7/ 2013 г., ОСГК, ВКС. Напротив, както по този въпрос, така и по въпроса за възможността придобити имущества в период, предхождащ престъпната дейност, да бъдат подложени на изследване и отнемане, са съобразени постановките в цитираното тълкувателно решение: че при преценката има ли връзка между конкретното престъпно деяние и дадено имущество следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление; че е допустимо основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД отм. ; че ако с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска, е налице основателно предположение по смисъла на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД отм., Въззивното решение не е постановено в отклонение от така формираната задължителна съдебна практика.

Обуславящ е и въпросът за възможността като придобивна цена на изследваното имущество да бъде приета пазарната оценка, а не посочената в съответния за отделните придобивни способи документ, но и той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно установената практика (срв. решение № 264/ 25.10.2017 г. по гр. д. № 5307/ 2016 г., ІV г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос), когато имуществото, придобито от престъпна дейност е излязло от патримониума на ответника поради отчуждаването му, то в полза на държавата се отнема неговата равностойност, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. При определяне действителната стойност на отчужденото имущество, съдът не е обвързан от посочената от страните по сделката цена. Преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго.

Не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към даден въпрос събрани по делото доказателства. Напротив, инстанцията по същество е процедирала в съответствие с установената практика (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр. д.N 4265/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и цитираните в него), според която въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.

Що се касае до въпроса може ли да се изгради извод за липса на законен източник за придобиване на имущество чрез натрупване на отрицателно салдо в съотношението между приходи и разходи на проверяваното лице за период, който няма връзка с конкретната престъпна дейност, за която това лице е осъдено, той не е обуславящ. Съдът не е приел, че релевантен за правото на отнемане факт може да е отрицателно салдо на проверяваното лице, натрупано за период, който няма връзка с престъпната дейност на лицето. Напротив, той е изрично е посочил, че не подлежи на отнемане имуществото, придобито в периодите, за които такава връзка не е установил по делото. Отнето е имущество, за което към момента на придобиване не са били установени доходи от законен източник, като изводите за липса на такъв не са базирани на натрупани отрицателни салда в други (несвързани с престъпната дейност) периоди.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК и

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д.№ 1348/ 2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 138 от 19.10.2017 г. по гр. д.№ 340/ 2017 г. в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: