Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 208/ 10.12.2019 г. по гр. д. № 602/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 333/ 01.08.2018 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлил иска на „Демано“ ООД срещу Народното събрание на Р. Б по чл. 4, параграф 3 от Договора за европейски съюз за сумата 25 001.00 лв. (предявена част от вземане в пълен размер от 83 092.00 лв.) – обезщетение за пропуснат доход в периода 01.08.2015 г. – 31.03.2017 г. от уговорената цена по договор № 905/ 15.08.2012 г. с „ЕВН Б. Едяване“ АД от продажбата на електрическа енергия, произведена от собствената на „Демано“ ООД фотоволтаична централа в [населено място], поради нарушение на правото на Европейския съюз от законодателя.

Решението се обжалва от „Демано“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по правни въпроси, материално-правните от които свързани с нарушенията на Правото на европейския съюз, заявени като основание на иска и с довода, че по тях са осъществени предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна).

Ответникът НС възразява, че (и) тези повдигнати от касатора въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет – решението е по гражданско дело с цена на частичния иск над 5 000 лв. Подадена от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но касационното производство следва да се спре на две основания. Съображенията за това са следните:

Понастоящем е висящо тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на Общото събрание съдиите от гражданска и търговска колегия на ВКС и на съдиите от първа и втора колегия от ВАС по въпроса по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз? Висящото тълкувателно дело налага касационното производство да се спре (ТР № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г. ОСГТК на ВКС).

Повдигнатите от касатора материално-правни въпроси са по правото на Европейския съюз, заявено като основание на иска. Те са по заявените в исковата молба и разгледани във въззивното решение твърдения на касатора, че § 18 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.) противоречи на чл. 63 § 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), на чл. 108 § 2 ДФЕС, чл. 17, § 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз, чл. 16 ХОПЕС, чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО от 23.09.2009 г. за насърчаване и използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО и чл. 3 от Директива 2005/89/ЕО от 18.01.2006 г. относно мерки за гарантиране на сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции, а и на принципа за защита на оправданите правни очаквания и принципа на правната сигурност.

Понастоящем пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-366/19 по преюдициално запитване от български съд по следните въпроси:

1. Следва ли чл. 16 от ХОПЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна уредба като тази на § 18ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 56/ 2015 г.), по смисъла на която при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора (цена) чрез законодателен акт в полза на една от страните по договора?

2. Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобитите от тях права?

3. Като се има пред вид решението на съда по делото Plantanol, решение от 10 септември 2009, дело С-201/08, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания на правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени без достатъчно гаранции за предвидимост приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия в разрез с условията, при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването й от държавно регулирани доставчици на електроенергия?

4. Следва ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, пред вид съображения 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение чрез националните мерки по прилагане на Директивата да гарантират правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от възобновяеми източници, в т. ч. от слънчева енергия? При положителен отговор на този въпрос, допускат ли чл. 3 и чл. 4 от Директивата, тълкувани във връзка със съображения 8 и 14 от нейния преамбюл, национална уредба като § 18 от ЗИДЗЕ, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, при условията на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от такива източници в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата

5. Как следва да се тълкува понятието „държава членка“ за челите и прилагането на правото на ЕС на национално ниво? В частност, като се имат предвид решението на Съда по делото Foster е. а./British Gas, дело С-188/89 и следващите в тази линия на съдебна практика решения на СЕС, включва ли това понятие хипотезата на доставчик на услуга от общ икономически интерес – доставка на електроенергия, на частноправен субект, на когото е възложено при определени в нормативната уредба условия, по силата на акт на орган на публичната власт и под надзора на този орган да доставя съответната услуга?

Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Р. Б (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Изложеното важи и за настоящото производство. Повдигнатите от касатора въпроси предполагат тълкуването на правото на Европейския съюза в онези части, заявени като основание на предявения иск. По тези въпроси друг съд от системата на българските съдилища вече е отправил преюдициално запитване, а образуваното дело С-336/19 е висящо пред СЕС. За установената привременна пречка за допустимост на касационното производство по чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК от значение е и това, че последната инстанция има не само правото, но и задължението да отправи преюдициално запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за спора (така чл. 267, ал. 3 ДФЕС, а и чл. 629, ал. 3 ГПК). Случаят е точно такъв.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: СПИРА производството по гр. д. № 1432/ 2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение до приключване на:

· тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС и на гражданска и търговска колегия на ВКС и

· дело С-366/19 на Съда на Европейския съюз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.