Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

С определение № 196 от 14.10.2019 г. по гр. д. № 2896/2019 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата на Ш. А. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185/21.12.2012 г. по гр. д. № 223/2011 г. на Районен съд Тетевен, като е върнал подадената молба за отмяна вх. № 2044/16.04.2019 г.

Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от молителя с искане да бъде отменено като неправилно.

Ответниците по жалба не са изразили становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочил е, че първото постановено между същите страни решение № 387/30.12.2009 г. по гр. д. № 283/2009 г. на Районен съд - Тетевен е влязло в сила на 09.02.2011 г. /същото е потвърдено с решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 102 /2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 121/09.02.2011 г. по гр. д. № 1068/2010 г. на ВКС, II г. о./. Съгласно правилото на чл. 296, т. 3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 102/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 09.02.2011 г. Решение № 185/21.12.2012 г. по гр. д. № 223/2011 г. на Районен съд Тетевен е потвърдено с решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 420/25.06.2014 г. по гр. д. № 1910/2014 г. на ВКС, I г. о. Съгласно правилото на чл. 296, т. 3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 25.06.2014 г. Съгласно правилото на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение (25.06.2014 г). Този срок съгласно чл. 60, ал. 1 ГПК е изтекъл на 25.09.2014 г., четвъртък, присъствен ден. Молбата за отмяна е подадена на 16.04.2019 г., повече от четири години след това, поради което е просрочена и недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.

С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280, ал. 1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. По отношение наведеното с молбата основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, тримесечния преклузивен срок за подаване на молба за отмяна, тече от деня на влизане в сила на последното решение. По делото се установява, че решение № 194 от 18.09.2013 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 193/2013 г., с което е потвърдено решение № 185 от 21.12.2012 г. на Районен съд Тетевен, по гр. д. № 223/2011 г., е влязло в сила на 25.06.2014 г., съгласно чл. 296, т. 3 от ГПК. Тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК е изтекъл на 25.09.2014 г., а именно преди подаването на молбата за отмяна - 16.04.2019 г. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, е била процесуално недопустима и е следвало да се остави без разглеждане.

С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима.

В обобщение, молителят не е изпълнил изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ш. А. Ч. срещу определение № 196 от 14.10.2019 г. по гр. д. № 2896/2019 г. на ВКС, състав на Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Ш. А. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185/21.12.2012 г. по гр. д. № 223/2011 г. на Районен съд Тетевен, като подадената молба за отмяна вх. № 2044/16.04.2019 г., е върната.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: