№ 68

гр. София, 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр. д. № 1944 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Г. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Р., против решение № 210 от 13 декември 2019 г., постановено по в. гр. д. № 500/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, с което е отменено решение № 217 от 13 юни 2019 г., постановено по гр. д. № 569/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Хасково в обжалваната му част, с която Н. Т. М., с адрес в [населено място], е осъден да заплати на И. сумата от 43610 лева обезщетение за имуществени вреди – цена на неправомерно продаден апартамент в [населено място], установени с присъда № 10 от 10 март 2016 г., постановена по н. о.х. д. № 594/2013 г. по описа на окръжния съд в гр. Хасково, ведно със законната лихва от 31.08.2015 г., и вместо това предявения от И. против М. иск за заплащане на имуществени вреди е отхвърлен, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2 от 5 януари 2021 г. по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС според решение № 173 по гр. д. № 22/2018 г., ІІІ г. о. по въпроса за значението на фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай при определяне кога деецът е открит.

Със соченото решение...