Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Н. Г. Н. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 903478 от 03.08.2020г. по гр. д.№ 194/2020г., с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск за собственост.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила.

О. О. П изразява становище, че въззивното решение е правилно като излага съображения, че въззивният съд много последователно е изследвал статута на процесния имот като е достигнал до законосъобразен извод, че той е общински на основание §42 ПЗР ЗИД ЗОС.. В тази връзка е приложима забраната на чл. 86 ЗС до изменението в ДВ бр. 31/90г. за придобиване по давност на процесния имот, приложими са и нормите на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997г./ чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ и §1 ЗД ЗС /ДВ бр. 46/2006г./,

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 106 от 19.03.2021г. на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК, като обсъди по въведените в жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства, както и всички доводи на страните, включително доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н. срещу О. П за установяване на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на имот с идентификатор. .... по КККР на [населено място].

О. О. П е възразила в отговора на исковата молба, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) като законната разпоредба, по силата на която е придобита собствеността е §42 от ПЗР към ЗДИ ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.).

Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил земеделска земя, внесена в ТКЗС и е включена в КРП от 1958г., когато е извършена първична регулация на терена, в който попада. Върху имота е било учредено на ищеца право на строеж от ТКЗС, което не е реализирано в срока по чл. 67 ЗС и е погасено поради неупражняването му. Към момента на изтичане на петгодишния срок по чл. 67 ЗС, имотът е бил отреден по предвижданията на КРП от 1958г. за жилищно строителство, каквото е отреждането и по действащия ПУП на [населено място] съобразно ЧИЗРП от 1996г.

Поради предназначението на имота за жилищно застрояване според предвижданията на КРП от 1958г., с който е извършена първичната регулация, имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание Разпореждане №404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1/07.01.1981г. По силата на това разпореждане всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на ОбНС, които могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези имоти не са застроени, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ –чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ / т. 2 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2005 г., ОСГК /, а ако не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ – се считат общински на основание чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ. За периода от погасяването на правото на строеж, учредено на ищеца поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС т. е.от 09.03.1967г. до 1991г. е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти-държавна собственост. С §6 от ПЗР на ЗМСМА / Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./ е изменен чл. 6 ЗС като е предвидено, че става общинска собственост имуществото, предоставено на Общината със закон. След 01.06. 1996г. с влизане в сила на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) на основание чл. 2 ал. 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост. С §42 от ПЗР на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /Обн.ДВ бр. 92/05.11.1999г. / тя е трансформирана в частна общинска собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с §1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр. 105/2006г./, продължен до 31.12.2022г. По тези съображения въззивният съд е приел, че имотът не е могъл да бъде обект на придобивна давност, поради което предявеният положителен установителен иск за собственост, основан на оригинерно придобивно основание-давностно владение, е отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.

Както е прието с определението за допускане на касационното обжалване, в нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК и практиката на ВКС по приложението й – решение № 248 по гр. д.№ 4193/2018г. на ВКС, ІV г. о., решение № 17 по гр. д.№4121/2015г. на ВКС, ІV г. о.и др. въззивният съд не е обсъдил довода на въззиваемия Н. Г. Н., че Р. № 404/1968г. не е следвало да бъде съобразено при разрешаване на спора за основанието за придобиване на собствеността на процесния имот от държавата, а оттам впоследствие и от общината поради тълкуването на КС в решение № 12/1993г. за липса на правно основание М. съвет да отчуждава и се разпорежда със земята, внесена в кооперативните стопанства.

Допуснатото процесуално нарушение е основание за отмяна на въззивното решение на основание чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по следните съображения:

По делото е установено, че процесният имот е бил земеделска земя, върху която с нот. акт № 87/1962г. председателят на ТКЗС „V конгрес“ въз основа на решение № 1/1959г. на общото кооперативно събрание и на основание чл. 11 ал.ІV от Примерния устав на ТКЗС е учредил на Н. Г. Н. право на строеж на парцел ІІІ кв. 46 по плана на [населено място] с площ от 833 кв. м. Нотариалният акт е официален документ, представен е от ищеца и той чрез него обосновава твърденията си, че в негова полза е било учредено право на строеж. Този нотариален акт не е оспорен и при липса на други доказателства по делото относно статута на имота към момента на изповядване на сделката, следва да се зачетат констатациите на нотариуса, че сделката е извършена с кооперативна собственост със съгласие на общото събрание на кооператорите съобразно представените при изповядване на сделката документи.

Земеделските земи на кооператорите, внесени в ТКЗС не се включват в имуществото по чл. 48 ППЗСПЗЗ, те не подлежат на разпределяне между правоимащите по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ., а се възстановяват на собствениците на основание чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ при подадено заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ.

В исковата молба ищецът претендира да бъде установено правото на му на собственост върху процесния имот като придобит от него по давност при осъществено владение от датата на учредяване на правото на строеж. При направените възражения от ответника в отговора на исковата молба, за разрешаването на спора са от значение правните въпроси дали държавата е могла да придобие имота по силата на Р. № 404/ 1968г. с изменението на т. 5 от 1981г. и дали е имало законова забрана за придобиване на собствеността по давност в срока на владението.

Както е прието с решение на КС № 12 от 08.07.1993г. министерският съвет не е имал правно основание да отчуждава безвъзмездно с административен акт и да се разпорежда с внесената от кооператорите в ТКЗС земеделска земя, защото според чл. 28 от Конституцията от 1971г. редът и условията за отчуждаване на имоти на граждани се определят със закон като отчуждаването може да стане само след предварително предоставяне на равностойно обезщетение. Действащите към 1981г. нормативни актове, регулиращи отчуждаването на недвижими имоти на граждани, кооперации и други обществени организации са ЗС и З., които също не са предвиждали такъв ред за отчуждаване и като нормативни актове от по-висока степен дерогират действието на ПМС 1/1981г., за изменение на т. 5 от Р. № 404/1968г. на основание чл. 15 ЗНА.

Собствеността на кооперациите, както и на всички други обществени организации и на държавните предприятия, по аргумент от чл. 2 ЗС в редакция ДВ бр. 92/1951г. до изменението ДВ бр. 31/1990г. е социалистическа. При действието на чл. 86 ЗС в редакция от ДВ бр. 92/1951г. е имало забрана да се придобива по давност социалистическа собственост, включваща и кооперативната собственост /чл. 1 от ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) от 1951г./отм./. Тази забрана е отпаднала с изменението на чл. 86 ЗС ДВ бр. 31/90 г., според което не може да се придобива по давност само вещ, която е държавна и общинска собственост, а с изменението на разпоредбата ДВ бр. 33/1996г. изключението за придобиването по давност е предвидено само за публичната държавна или общинска собственост.

С разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ ДВ бр. 107/1997 г. е заличена изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ и от влизане в сила на разпоредбата е започнала да тече нова давност/срв. ТР 10/2012г. на ВКС, ОСГК/. Същевременно по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ общината е могла да придобие по давност земеделски земи, които не са били заявени за възстановяване при предвидените в разпоредбата предпоставки – да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Разпоредбата е императивна и съдът е бил длъжен да я съобрази, независимо, че не е посочена в съставения акт за общинска собственост, защото той няма правопораждащо действие, а по силата на чл. 2 т. 1 ЗОС общината придобива имотите и вещите, определени със закон. Разпоредбите, които забраняват придобиването по давност на определени имоти са императивни и съдът е длъжен, когато разглежда такъв спор да ги съобрази, независимо дали някоя от страните по делото се е позовала на тях.

Ако са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, е приложим мораториума, въведен с §1 на ЗИД ЗС /ДВ бр. 195/2006г., действащ до 31.12.2022г. Поради липса на конкретни указания в доклада и с оглед доводите във въззивната жалба и данните в разписния лист от 1988г./приложение № 9 към експертизата/, въззивният съд е бил длъжен да постави задача на служебно допуснатата от него техническа експертиза да допълни констатациите в т. 3 от заключението и след справка в ОСЗ да установи за процесния имот дали има подадено заявление за възстановяване на собствеността както и дали е приключила процедурата за възстановяваването като съответно предостави възможност на страните също да представят доказателства – решенията на ОСЗ, посочени в книга-оригинал към проекта за дворищна регулация от 1988г. като основание за собственост на И. В. П. и И. П. С. – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Освен изясняване на тези обстоятелства, във връзка с приложението на императивната разпоредба на §1 ЗИД ЗС /ДВ бр. 105/2006г. е било необходимо на вещото лице да се постави задача да даде заключение останал ли е невъзстановен процесния имот поради незаявяването му от собствениците и налице ли са за този имот влезли в сила и към кой момент плановете, посочени чл. 19 ЗСПЗЗ като предпоставка за придобиване на собствеността от общината.

Необходимостта от извършване на посочените процесуални действия налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото с оглед крайния резултат съгласно чл. 294 ал. 2 ГПК следва при присъждане на разноските, въззивният съд да съобрази и тези, направени пред настоящата касационна инстанция.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 903478 от 03.08.2020 г. по гр. д.№ 194/2020г. и

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: