Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. срещу Решение № 1415/06.03.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 7626/2016 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № РА-30-213/13.06.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, нареждаща премахването на строеж, наименуван „Обособяване на мазе в сутерена (общо помещение) чрез изпълнение на тухлен зид и поставяне на метална врата“, находящ се в УПИ [номер],[номер], кв. [номер] по плана на [населено място], м. [наименование], като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Ответникът – директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, е на становище за правилност на обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Констатациите на административния орган за характеристиките на строежа се потвърждават и от техническата експертиза, приета от първостепенния съд. Той представлява изпълнение на тухлена зидария с размери 165/115 см върху съществуваща част от основи, като в челото на тухления зид е монтирана метална врата, която е вход към избено помещение.
2. При тези фактически установявания правилна от материалноправна страна е квалификацията на административния съд за осъществяването на „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 ДРЗУТ.
а. Самата касаторка изрично е заявила в откритото съдебно заседание пред АССГ, проведено на 19.12.2016 г., че не оспорва възстановяването на част от зида върху основите на съществуваща стара стена. Посредством извършените строително-монтажни работи - § 5, т. 40 ДРЗУТ, е частично възстановена основна част от обекта – негова ограждаща стена, а това е една от алтернативно предвидените в § 5, т. 42 ДРЗУТ дейности, които се включват в понятието за основен, а не текущ ремонт, какъвто твърди И.. СМР не подобряват и поддържат в изправност обекта, нито са съизмерими с вътрешното му преустройство (вж. дефиницията по т. 43), а в действителност обособяват сутеренно помещение.
б. Без значение за принадлежността на изграденото към категорията на строежите е дали СМР са извършени в същите размери, в които е съществувала тази част от стената, и със същите по вид материали. „Строежи“ според определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ са не само новите, но и основните ремонти на вече реализираните.
3. След като строежът, предмет на заповедта, не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. Издаването на подобен акт не се и твърди от оспорващата, а при липсата му строежът е незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване.
4. Противно на довода в жалбата, съставеният констативен акт, на който се основава заповедта, е част от производството по издаването й, поради което той не може да бъде предмет на самостоятелно съдебно оспорване – чл. 21, ал. 5 и чл. 64 АПК вр. чл. 214, т. 3 ЗУТ.Дерността на констатациите в него се изследва по повод на проверката за законосъобразността на индивидуалния административен акт, поставящ край на производството по чл. 225а ЗУТ.
5. Неотносими към законосъобразността на заповедта и правилността на потвърждаващото я решение са възраженията относно отношенията между касаторката и подателката на жалбата до администрацията. Служителите за контрол по строителството действат служебно, а производството се образува с констативен акт – чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, независимо от кого са сезирани. Затова жалбата до органа има характера единствено на сигнал, проявилото инициатива лице е трето за правоотношението, не участва в административното и съдебното производство като страна и по тази причина проверка на правния му интерес не е дължима.
6. Съдът се е произнесъл по въпроса за (не)приложимостта на ЗАНН в настоящото производство. Тезата на И., припокриваща се с изразената в първоинстанционната жалба, противоречи на произтичащото от действащото право разграничение между производствата съответно по АПК и по ЗАНН, основанията за тяхното образуване, правилата за провеждането им, характерът на подлежащите на оспорване заключителни актове и компетентният да осъществява контрол по законосъобразността им съд.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1415/06.03.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 7626/2016 г.
ОСЪЖДА С. Д. И. да заплати на Столична община съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.