Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от И. Л. К. в лично качество и като баща на малолетната Е. И. К. и от П. Г. К., за отмяна на определение № 1771 от 20.03.2017 г. и на определение № 7278/ 23.10.2017 г. по адм. дело № 407/ 2017 г. на Административен съд София - град, оставени в сила с определение № 258 / 09.01.2018 г. по адм. дело № 13064/ 2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с които жалбите на И. Л. К. в лично качество и като баща на малолетната Е. И. К. и на П. Г. К. против настаняването и съжителството в рамките на приемно семейство на малолетната Е. И. К. съвместно с децата на приемното семейство, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. В искането и в представените допълнителни молби са изложени съображения за предубеденост на съдебните състави, постановили актовете, предмет на производството по отмяна и е направено искане за отмяна на определенията на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК.

Ответникът не изразява становище по искането за отмяна.

Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посочените в него основания, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно.

Основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 2 от АПК не е осъществено. Разпоредбата визира престъпления, свързани с делото, ако те компрометират истинността на фактите, на които се базира решението. Твърденията за такива престъпления или престъпление не са достатъчни да обосноват отмяна на съдебния акт. Необходимо е престъпленията или престъплението да са установени по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). В разглеждания случай посочените по-горе условия не са изпълнени. Престъпно действие на член на състава на съда, на страната или неистинност на показанията на свидетел или вещо лице в хода на процеса (в случая гласни доказателства не се събирани) не са установени по съответния ред - присъда, констатираща извършено престъпление не е постановена, а липсва и решение по чл. 97, т. 4 от ГПК, ако се приеме, че наказателното преследване е изключено по някоя от причините по чл. 24 от НПК.

Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК също не е изпълнено. Цитираният текст се отнася за всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможността фактически да вземе участие в съдебния процес и по този начин е довело до накърняване правото й на защита. В случая твърдения в този смисъл в искането не са изложени. Доводите на молителя по същността си въвеждат касационни основания за отмяна на съдебните актове, поради което са извън предмета на настоящото производство.

Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК условия за отмяна на влезлите в сила определения. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.

По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Л. К. в лично качество и като баща на малолетната Е. И. К. и на П. Г. К. за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК на определение № 1771 от 20.03.2017 г. и на определение № 7278 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 407/ 2017 г. на Административен съд София - град, оставени в сила с определение № 258 / 09.01.2018 г. по адм. дело № 13064/ 2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.