Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. от гр. В. чрез адв. К. К. против решение № 1628/06.10.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2181/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000315003280-091-001/25.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 200/19.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно осъществяването на доставката по фактурата, издадена от [фирма].

Оспорва изводите на съда за законосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат с конкретни суми за амортизации и конкретни разходи.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В., чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, по съображения, изложени в представена по делото молба от 04.04.2018 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. Х. К. от гр. В. са установени следните задължения:

- ДДС в размер на 12 000 лева за данъчен период м. 10.2010 г. и съответните лихви от 6 520.72 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактура № 1...5/15.07.2010 г. издадена от [фирма] на [фирма] за "продажба на ноу - хау във връзка с дейност с търговия с ОЧЦМ на обект, находящ се в [населено място] [улица]";

- данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер на 30 267.27 лева и лихви от 13 285.02 лева за 2010 и 2011 г. Задълженията за 2010 г. са резултат от преобразуване на финансовия резултат на [фирма] на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходи в размер на 1500 лева за амортизации на дълготраен нематериален актив, придобит по фактура № 1...5/15.07.2010 г. издадена от [фирма] и заведен по сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи", с разходи за амортизации в размер на 1 608.30 лева за моторна яхта, заведена по сметка 205 "Транспортни средства"; с разходи в размер на 68 780.15 лева отразени по сметка 609 "Други разходи" с основание "иззети суми". Установена е данъчна печалба в размер на 65 624.06 лева. След приспадане на дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в общ размер от 1 858.58 лева е определена данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 63 765.48 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 9 564.82 лева и лихви от 4 876.10 лева.

Задълженията 2011 година са резултат от увеличение на финансовия резултат на [фирма] със сумата 204 083.27 лева, отчетена като разход за "иззети часовници" по сметка 609 "Други разходи"; със сумата 57 749.20 лева, представляваща балансовата стойност на продаден актив - ноу - хау, отразена като текущ счетоводен разход. Органите по приходите са установили, че през 2011 г. търговецът е отписал по кредита на сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи" заведения актив ноу - хау срещу дебитиране на сметка 709 "Приходи от други продажби" при липса на документална обоснованост; с разходи за амортизации в размер на 749.12 лева за актив "ноу - хау". За 2011 година е коригирано извършеното от ревизираното лице увеличение на финансовия резултат на основание чл. 66, ал. 1 ЗКПО от 155 132.80 лева на 95 132.80 лева с балансовата стойност на отписаните от амортизационния план актив в размер на 60 000 лева. Коригирано е извършеното от лицето намаление на финансовия резултат на основание чл. 66, ал. 2 ЗКПО от 155 132.80 лева на 95 132.80 лева. по този начин за 2011 г. е определена данъчна печалба в размер на 142 261.90 лева. След приспадане на задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в размер на 4 245.60 лева е формирана данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 138 016.30 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 20 702.45 лева и съответните лихви в размер на 8 408.92 лева.

- данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 408.44 лева и съответните лихви от 1 737.60 лева, за получен доход по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ по договор за прехвърляне на вземане в размер на 34 084.35 лева, представляващ разликата между 237 084.35 лева, сумата получена и размера на вземането от 203 000 лева.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК и в съответствие с материалния закон. От фактическата страна в решението е установено, че през ревизираните периоди В. К. е осъществявал търговска дейност като [фирма]. Едноличният търговец е заличен от търговския регистър на 24.09.2015 г. поради прехвърляне на търговското му предприятие с договор от 01.07.2015 г.

По ЗДДС съдът е изследвал предмета на договора за ноу - хау и е приел, че осъществяването на доставката, предмет на спорната фактура не е доказано. Представената фактура и фискален бон не са достатъчни да удостоверят изпълнението на тази доставка.

По ЗДДФЛ съдът е приел, че са установени предпоставките за извършеното преобразуване на финансовия резултат на [фирма] за 2010 г. - по чл. 26, т. 2 ЗКПО - липса на документална обоснованост на осчетоводените амортизации за дълготраен нематериален актив "ноу - хау" на стойност 60 000 лева, по чл. 77, ал. 1 ЗКПО относно осчетоводените разходи за амортизации на моторна яхта, за която е установено, че не е използвана от ревизираното лице, по чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 26 ЗКПО за отписване на вземания в размер на 68 780.15 лева представляващи иззети органите на досъдебното производство парични средства. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. съдът е приел, че изпълнени условията на чл. 26, ал. 1 ЗКПО и чл. 34, ал. 1 ЗКПО по отношение на отчетените разходи за иззети часовници от органите на СГП на стойност 204 083.27 лева. По отношение отписването на дълготраен нематериален актив по балансова стойност 57 749.20 лева и отчените разходи за амортизация за същия актив в размер на 749.12 лева, съдът е приел, че тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО.

По отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. съдът е обосновал краен извод за получен облагаем доход от прехвърляне на вземане по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ, който законосъобразно е обложен. Решението е правилно постановено.

По силата на чл. 68 и сл. ЗДДС основна предпоставка за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставката. От представената по делото фактура е видно, че предмет на доставката е продажба на ноу хау във връзка с дейността търговия с ОЧЦМ на обект находящ се в [населено място], [адрес]. Така описания предмет сочи на доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 ЗДДС - продажба или прехвърляне на права върху нематериално имущество. Правилно съдът е приел, че осъществяването на така услуга не е доказано от представените по делото препис от фактура и фискален бон за плащане по тази фактура. По делото е установено, че доставчикът [фирма] е притежавал лиценз за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали № [номер]/09.01.2006 г. Но не са ангажирани каквито и да било други доказателства, които да обективират ноу хау (производствени и търговски знания, умения и опит) във връзка с тази дейност. От показанията на св. П. Ч. се установява, че реално предмет на продажба е бизнес. Т. показания опровергават описания във фактурата предмет. Заключението на вещото лице също не подкрепя наличието на доставка на ноу хау, като предмет на лицензионен договор по смисъла на чл. 587 от ТЗ.

С оглед на изложеното съдът е приложил правилно материалния закон, като е потвърдил отказът на правото на данъчен кредит за м. 10.2010 г. в размер на 12 000 лева и съответните лихви.

По ЗКПО съдът е възприел изцяло фактическите и правни изводи на органите по приходите относно конкретните основания за преобразуване на финансовия резултат на [фирма]. Установените факти при ревизията кореспондират със събраните доказателства и данните от счетоводството на търговеца.

Предвид изложеното по-горе относно липсата на реална доставка на ноу хау по фактура № 5/15.07.2010 г. законосъобразно съдът е приел, че отчетените разходи за амортизации и отписването на дълготраен нематериален актив през 2010 и 2011 не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ЗКПО. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не се признават за данъчни цели.

По отношение на останалите увеличения на финансовия резултат с разходите за иззети суми и иззети часовници, съдът правилно е приел за установени основанията по чл. 26, т. 1 ЗКПО, респективно чл. 34 и чл. 37 ЗКПО. Първата норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. По делото е останало недоказано обстоятелството, че иззетите суми, съответно иззетите часовници са актив на търговското предприятие на [фирма], поради което е налице основанието по чл. 26, т. 1 ЗКПО за непризнаване на отчетените разходи. Дори и да се приемат за основателни възраженията на ревизираното лице, че органите на СГП са иззели парични средства и стоки на търговеца, то е налице основанието по чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 37 ЗКПО - разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от същия закон. От данните по делото съдът е установил, че в процесните периоди не е настъпило нито едно от условията по чл. 37, ал. 1 т. 1-т. 6 ЗКПО.

За придобитата моторна яхта не са ангажирани доказателства, че търговецът е черпил икономическа изгода от този актив, поради което незаконосъобразно е начислявал амортизации. В този смисъл е и заключението на съдебно - счетоводната експертиза.

По отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в касационната жалба не сочат конкретни оплаквания за неправилност на решението. В изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира, че е спазен материалният закон. Задължението е определено върху остановен облагаем доход по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛР - от прехвърляне на вземане по договор за заем в размер на 203 000 срещу получена сума в размер на 237 084.35 лева. Данъчната основа е формирана съгласно чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ върху положителната разлика между цената на вземането и полученото възнаграждение.

С оглед на изложеното решението, с което жалбата на В. К. е отхвърлена като неоснователна, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 2546.57 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1628/06.10.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2181/2016 г.

ОСЪЖДА В. Х. К. от град Варна да заплати на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Варна сумата от 2546.57 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.