Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Фондация [ЮЛ] (тук и по – долу Фондацията) представлявана от директора Е. П. М. – К. против Решение № 6872 от 20.11.2017 г. постановено по адм. д.№ 9285 от 2017 г. по описа на Административен съд София – град, II отд., 24 състав. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Фондацията срещу заповед № РД-01-87/21.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с която на осн. чл. 43з, ал. 1 и чл. 43з, ал. 2, т. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), е прекратен издаденият на Фондацията лиценз № 0974 от 17.08.2015 г.

В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът моли съдът да отмени решението на Административен съд София – град както и оспорената заповед № РД-01-87/21.07.2017г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за закрила на детето оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно....