Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерство на здравеопазването, срещу решение № 7807 от 08.12.2016 г., по административно дело № 9494/2016 г. от Административен съд-София град /АССГ/, с което е отменен постановеният от него мълчалив отказ да предостави исканата от В. Й. И. обществена информация със заявление вх. № 93-00-82/09.10.2015 г. и преписката е върната за произнасяне, съобразно дадените в решението указания. Твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

В отговор на касационната жалба - В. И. оспорва същата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Искането за достъп до обществена информация с рег. № ДИ-37/30.04.2014 г. е подадено от В. Й. И., по реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) до Министъра на здравеопазването който е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, а именно : декларация на Главния секретар на Министерство на здравеопазването - П. К., за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл/. Правилно съдът е приел, че съгласно Заповед № РД-01-199/15.08.2014г. Министъра на здравеопазването предоставя на главния секретар на министерството правомощията по издаване на решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, който се явява компетентния орган.

Изхождайки от естеството на търсената информация и съобразявайки...