Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) В. Т, чрез процесуалния си представител, против решение № 330 от 12.10.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 410/2017 г., с което е обявен за нищожен издаденият на О. Т. А за установяване на задължение /АУЗ/ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно квалифициране на пороците, в резултат на което е прогласена нищожността на административния акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът - О. Т оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор, писмени бележки и становище в открито съдебно заседание. Претендира разноски в размер на 2 640 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното:

С обжалването решение съдът е прогласил за нищожен АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т, жалбата срещу който (с искането за обявяване нищожността на процесния акт), е оставена без уважение с решение № 130/26.05.2017 г. на директора на ТД на НАП - В. Т. За да постанови този резултат решаващият състав е счел, че актът е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно производствените...