Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу решение № 6054/26.10.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8356/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221015009644-091-001/11.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Според този касатор правилно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по придобиването на лек автомобил с аргументи от легалната дефиниция по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, заключението на съдебно-техническата експертиза от извънсъдебната фаза на производството и тарифното класиране на конкретния автомобил по Комбинираната номенклатура. Навежда довод за дължимо тълкуване на понятието за автомобил предназначен за превоз на товари за всеки конкретен автомобил от категория N. Обсъжда динамичния фактически състав по регистрацията на МПС и обясненията на ревизираното лице за начина на ползване на автомобила. Омаловажава изводите на съда за значението на завеждането на превозното средство като актив. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионния акт са установени в тежест на [фирма] задължения по ЗДДС – за данък и лихви. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по данъчни периоди заради отказ...