Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 337/12.10.2017г. по адм. д. № 440/2017г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000416004770-091-001/01.02.2017г. на ТД на НАП – В. Т като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли да се приеме, че е следвало да бъде глобен за неиздадената фактура, а не да се начислява данък върху добавената стойност.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-04000416004770-091-001/01.02.2017г. на ТД на НАП – В. Т, с който за м. 4 и 5.2013г. са начислени лихви 22, 78лв общо за съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС през м. 10.2013г. по фактури за получени транспортни услуги през м. 4 и 5.2013г. В РА е начислен ДДС 6152, 06лв с лихви за м. 9.2015г. на основание чл. 86 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице не е издало фактура на придобиващия в тристранна операция „Велики поглед“-Хърватия, с изпращач – полска фирма в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС и чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗДДС.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че с настъпването на данъчното събитие получателят по услуга с място на изпълнение на територията на страната е следвало да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС в периода на настъпване на данъчното събитие. В този смисъл са изискванията на чл. 82, ал. 1, т. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Изложил е неправилни изводи за необходима корекция на резултата в справките-декларации за м. 3 и 4.2013г., вместо за начисляване на лихва за двата периода до закъснялото начисляване на данъка за тях по протоколите по чл. 117 от ЗДДС от м. 10.2013г. С късното начисляване на данъка през м. 10.2013г. няма ощетяване на бюджета, освен в размер на изтеклата лихва, която законосъобразно е начислена с РА. Въпреки неправилния си извод съдът е отхвърлил жалбата против РА в тази част.

Касаторът поддържа, че е имал право да отрази доставките в регистрите по ЗДДС в 6-месечен срок от настъпване на данъчното събитие, поради което не дължи начислените лихви в РА. Възражението е неоснователно предвид чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, според който лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като издаде документ, в който посочи данъка на отделен ред и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния период. Според чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, неустановено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, какъвто е процесния случай – доставени са транспортни услуги от доставчик, нерегистриран по ЗДДС в страната, за които данъкът е изискуем от ревизираното лице, което е начислило данъка със закъснение, поради което правилно в РА са начислени лихви за закъснялото отразяване на данъка като дължим към бюджета през м. 10.2013г. Неправилните изводи в мотивите на съда не са опорочили крайните правилни изводи на съда за законосъобразност на РА в тази част, поради което РА не следва да се отменя само в частта на мотивите.

За начисленият в РА ДДС 6152, 06лв с лихви за м. 9.2015г. на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 62, ал. 2 от ЗДДС съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице. Не са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 5, т. 1 – 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, за да се приеме, че е извършена тристранна операция, както поддържа касаторът. Чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС изискват посредникът в тристранната операция да издаде фактура, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат. Касаторът поддържа, че придобиващата фирма от Хърватия е заплатила само аванс от 5000евро, поради което не е издадена фактура, но стоките са получени от придобиващия в Хърватия, в който смисъл е направено признание от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 20.09.2017г. Представеното потвърждение от „Велики поглед“-Загреб не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС относно марка на транспортното средство. Не е изпълнено и изискването за подаване на VIES-декларация от ревизираното лице. Съдът е дал указания на страните, че следва да докажат твърденията си, след които в единственото проведено съдебно заседание страните са заявили, че няма да представят други доказателства. При тази фактическа обстановка неизясняването на делото от фактическа страна относно начисляване на данъка от придобиващия „Велики поглед“-Хърватия не се дължи на допуснати процесуални нарушения от съда, а е резултат от процесуалното поведение на ревизираното лице. При тези данни законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в тази част.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 679, 45лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337/12.10.2017г. по адм. д. № 440/2017г. на Великотърновския административен съд .

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-В. Т 679, 45лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.