Решение №5881/08.05.2018 по адм. д. №613/2018 на ВАС

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „П.-Ж. С.“ от [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. срещу решение № 2101/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 857/2017 г. по описа а Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03000816004504-091-001/09.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 37/23.03.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер на 5 917, 15 лв. и лихви – 766, 57 лв., от които за 2013 г. – 1 721 лв. и лихва – 471, 57 лв. и за 2015 г. – 4 196, 15 лв. и лихва – 295 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на обжалваното решение са заради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в решаващата част на мотивите си съдът е изложил конспективно съображения в смисъл, че за физическите лица, избрали да упражняват търговска дейност като ЕТ, изначално се презумирало, че тези физически лица ще включат в търговското си предприятие цялото си имущество, което по никакъв начин е свързано с извършването по занятие търговската дейност на ЕТ. В касационната жалба се излагат доводи, че това становище на съда е незаконосъобразно, тъй като такава презумпция не съществува, а законовото правило е обратното предвид изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ. По отношение на цитираната разпоредба касаторът излага доводи, че тя представлява...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...