Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „П.-Ж. С.“ от [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. срещу решение № 2101/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 857/2017 г. по описа а Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03000816004504-091-001/09.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 37/23.03.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер на 5 917, 15 лв. и лихви – 766, 57 лв., от които за 2013 г. – 1 721 лв. и лихва – 471, 57 лв. и за 2015 г. – 4 196, 15 лв. и лихва – 295 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на обжалваното решение са заради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в решаващата част на мотивите си съдът е изложил конспективно съображения в смисъл, че за физическите лица, избрали да упражняват търговска дейност като ЕТ, изначално се презумирало, че тези физически лица ще включат в търговското си предприятие цялото си имущество, което по никакъв начин е свързано с извършването по занятие търговската дейност на ЕТ. В касационната жалба се излагат доводи, че това становище на съда е незаконосъобразно, тъй като такава презумпция не съществува, а законовото правило е обратното предвид изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ. По отношение на цитираната разпоредба касаторът излага доводи, че тя представлява...