Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез управителя на дружеството – Г. Г., срещу решение № 62 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2962 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Бургас.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, Сочи, че съдът неправилно е приел, че представения документ с невярно съдържание е във връзка с дейността на дружеството. В първоинстанционното производство не е доказано, че са били налице законовите основания за прекратяване на правата произтичащи от лиценза за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б на дружеството. Счита, че в случая е било налице друго основание за прекратяване на правата – чл. 11, ал. 1, т. 1 б.“б“ от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ)/ЗАвП/, но не и б.“г“. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменена оспорената заповед.
Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”/ИААА/, не взема становище по жалбата..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], против Заповед № РД-01-855/16.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА АА, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б."г" ЗАвП, е наредено...