Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област В., подадена чрез процесуален представител, против решение № 1710 от 27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1082/2016 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 138-1/08.04.2015 г., издаден от главен специалист към отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“), при [община], потвърден с решение №1103-139/1/10.03.2016 г. на началник отдел „МДТ“ при [община].

По подробно изложени в жалбата доводи касаторът оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска да бъде отменено и спорът решен по същество. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - началникът на отдел „МДТ“ при [община], чрез процесуален представител, в представения писмен отговор излага доводи, че постановеното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Варна е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 138-1/08.04.2015 г., издаден от главен специалист към отдел „МДТ“ при [община], в частта, с която в тежест на [фирма] са установени задължения, представляващи такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и изтекли лихви за 2013 г. и 2014 г., в общ размер на 1 145, 14 лева.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил...