Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / – гр. П., [улица] против решение № 1793/26.10.2017 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1173/2017 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001316004942-091-01/03.02.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 187/05.04.2017 г.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 3 600 лв.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. А., упълномощена от адв. Д. в качеството му на управител на Адвокатско дружество [ЮЛ].

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване...