Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], против решение № 7984/21.12.2017 г. по адм. д. № 7465/17 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р- 22221414001213-091-001/24.02.2015г. г. издаден от органите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1054/16.07.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП София.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, като необосновано и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква подробни съображения по приложението на материалния закон и твърди, че РА е нищожен, тъй като е налице липса на компетентност на лицето / ръководител –ревизия/ издало решение за изземване на преписката. Моли за отмяната на обжалваното решение и за обявяване на нищожността на РА. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и писмена защита, изготвена от адв. Г..

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София взема становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно писмено становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд София - град град е бил ревизионен акт № Р- 22221414001213-091-001/24.02.2015г. издаден от органите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1054/16.07.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който на [фирма] са определени задължения по ЗКПО за 2010г. в размер на 406827, 52 лв. и лихва 162681, 79 лв.

Делото е за втори път пред ВАС, след като с решение № 8315 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 6009/2016 г. на Върховният административен съд, е върнал делото на АССГ със задължителни указания за изследване на валидността на електронните подписи на органите, подписали РА.

Административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК органи по приходите, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Приел е също, че по делото липсват данни в ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения - такива, които са нарушили съществено правото на защита на жалбоподателя, или ако не бяха допуснати, биха довели до постановяване на акт с друго съдържание. Изложил е подробни съображения относно материалната законосъобразност на РА.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Налице е основание за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентни органи по приходите, което съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК.

Процесната ревизия е възложена със ЗВР № Р-22221414001213-020-01 от 01.10.2014 г., издадена от Г. М. В.- Н. на длъжност „Началник сектор Ревизии“ в ТД на НАП София, за определяне на задълженията на [фирма] по ЗКПО за данъчен период 2010 г. в 3-месечен срок от връчване на ЗВР на 08.10.2014 г., т. е. в срок до 08.01.2015 г. Ревизионното производство е възложено на З. Н. М. - ръководител на ревизията, К. М. П. и Г. Н. Н..

В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден ревизионен доклад № Р-22221414001213-092-01/16.01.2015 г., срещу който на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение, заведено с вх. № 1453-03-703/04.02.2015 г. по регистъра на ТД на НАП София. Ревизионният доклад е подписан саморъчно от ревизионния екип З. Н. М., К. М. П. и Г. Н. Н..

Поради прекратяване на служебното правооотношение на З. Н. М. със заповед № 4 от 05.01.2015 г., считано от 16.01.2015 г., с решение № Р-22221414001213-098-01 от 26.01.2015 г. на Г. М. В.- Н. в качеството й на началник сектор при ТД на НАП София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията от З. Н. М. и същото е възложено на К. М. П.. На същата дата 26.01.2015 г. е издадена заповед за изменение на първоначалната ЗВР от 01.10.2014 г., с която ревизията се възлага на К. М. П. - ръководител екип и на Г. Н. Н. - главен инспектор по приходите.

За доказване компетентността на органа, възложил ревизията, ответникът е представил заповед № РД-01-1354 от 01.11.2012 г., с която директорът на ТД на НАП София е възложил на Г. М. В.- Н. функциите на компетентен орган по възлагане на ревизии по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Действително по силата на чл. 113, ал. 3 ДОПК ЗВР може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане. След като в правомощията на възложителя на ревизията съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК е определянето на ревизионния екип, то със заповедта за изменение на ЗВР същият може в условията на оперативна самостоятелност да заменя членове от същия екип. Според мотивите на съда, именно това е сторено със заповедта за изменение на ЗВР от 26.01.2015 г.

Това би било така, ако към момента на издаване на второто ЗВР от 26.01.2015 г., ревизията вече не е била приключила. Това е така, защото първоначалната ЗВР е издадена на 01.10.2014г. и е със срок 3 месеца който изтича на 01.01.2015г. и следва да бъде издаден РД не по –късно от 14 дни след завършване на ревизията. РД е издаден на 16.01.2015г. именно в този срок. Следва издаване на втора ЗВР с дата 26.01.2015. г. след изтичане срока на ревизията, без да е налице удължаване на срока на ревизията. Още повече, че в ЗВР от 26.01.2015г. е посочено, че ревизията следва да завърши до 08.01.2015г.

Предвид горепосоченото следва извода, че с издаването на ЗВР от 26.01.2015г. органите по прихода са издали акт след изтичане на срока посочен при започване на ревизията. Този акт не следва да се счита за валиден поради липса на удължаване на срока на ревизията. Същият не е породил правно действие, поради което, не е налице валидно изменение на екипа подписал РА.

Оспореният РА № Р-22221414001213-091-001/24.02.2015 г., издаден от Г. М. В.- Н., на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП София, възложил ревизията, и К. М. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, е нищожен поради липса на материална компетентност на подписалите го органи по приходите.

Като не е съобразил това и е приел, че оспореният РА е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания РА.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 7984/21.12.2017 г. постановено по адм. д. № 7465/17 г. на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № Р- 22221414001213-091-001/24.02.2015г. г. издаден от органите на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1054/16.07.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София. Решението е окончателно.