Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения адв. М. Ч., против решение № 5272 от 21.08.2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 4283/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-22000116218686-004-001 от 01.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 533 от 07.04.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (“ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва същата, като намира атакуваното решение за правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си АССГ е установил от фактическа страна, че АПВ № П-22000116218686-004-001 от 01.02.2017 г....