Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 1441/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 27/2016 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001615001445-091-001/14.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 982|/29.12.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 14 232, 40 лв. и прилежаща лихва – 1 336, 90 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че към всяка от доставките има съставени приемателно-предавателни протоколи. Относно ненамирането на адрес на доставчиците твърди, че това е единственото основание за отказ от данъчен кредит, което касаторът счита, че не намира законова опора. В тази връзка излага довод, че данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС при положение, че доставчикът не е намерен на декларирания от него адрес за кореспонденция и не е представил исканите доказателства, а плащанията са извършени в брой и са надлежно документирани с издаването на касова бележка. Според касационния жалбоподател тази констатация, която е направена от органите по приходите, е приета безкритично и от съдебния състав и тя не е нито фактически, нито правно обоснована. Неустановяването на произхода на стоките по предходните доставки касаторът счита, че е без значение и това...