Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Н"ЕООД-гр. П.
срещу решение №2476/19.07.2010 г. по адм. д. №7785/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 140900017 от 06.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Перник, потвърден отчасти с решение №1428 от 15.10.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-София,
и по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София
против същото съдебно решение в частта, с която е отменен РА.
В двете касационни жалби се поддържат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му в съответната обжалвана част.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дружеството-касатор и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София.
Двете касационни жалби са допустими за разглеждане, като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете касационни жалби са частично основателни.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, който е бил отменен от решаващия административен орган - ДД"ОУИ", в частта за: определения ДДС за данъчни периоди от м. 06.2004 г. до м. 04.2005 г., включително; м. 12.2006 г.,м. 04.2007 г. и м. 11.2007 г. Отменени са и определените задължения по ЗКПО за 2004 г., 2005 г., 2006 г.
В останалата част, РА е потвърден от решаващия административен орган - директора на дирекция "ОУИ"-София.
С жалбата до административния съд и уточнение по същата дружеството-жалбоподател "Н"ЕООД, с молба от 08.01.2010 г., е уточнило предмета на оспорване: обжалван пред съда е РА, в потвърдената част, за определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди: от 01.01.2003 г. до м. май 2004 г., включително; от м. май 2005 г. до м. 11.2006 г., включително; от 01.01.2007 г. до м. март 2007 г., включително; от м. май 2007г. до м. октомври 2007 г., включително; от 01.12.-31.12.2007 г., както и в частта за определените задължения по ЗКПО само за 2003 година.
Съдът се е произнесъл и за определените задължения по ЗКПО за 2002 г., без да има подадена жалба за това. Видно от жалбата до първоинстанционния съд, допълнена с молба от 08.01.2010 г.
, РА е оспорен в частта за определените задължения по ЗКПО само за 2003 година. Като се е произнесъл по задължението по ЗКПО за 2002 г., без да е сезиран с жалба, съдът се е произнесъл свръх петитума на жалбата и е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили. По тези съображения, основателна е касационната жалба на ДД"ОУИ"-София срещу решението в частта, с която е отменено установеното с РА задължение по ЗКПО за 2002 година – данък за общини в размер на 1 949, 50 лева и данък печалба в размер на 2 531, 82 лева и съответните лихви за забава, вследствие на преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи в размер на 19 495, 01 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. . В частта, с която производството е прекратено:
Съдът е приел за недопустима жалбата срещу РА в частта, с която не е извършена корекция на декларираните от ревизирания субект данни и не е налице отказано право на приспадане на данъчен кредит, с мотиви, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване. По тези съображения, съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу РА в частта относно данъчни периоди: 01.01.-31.01.2003г., от 01.03.2003 г. до 31.08.2003 г., 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г., 01.02.-29.02.2004 г., 01.06.-30.06.2005 г., 01.07.-31.07.2005 г., от 01.06.2006 г. до 30.09.2006 г., от 01.01.2007 г. до 31.05.2007 г. и от 01.07.2007 г. до 31.10.2007 г. и е прекратил производството в тази му част.
Касационната жалба на дружеството-касатор в тази част е с твърдение за неправилност на решението в частта, с която е прекратено производството по определените задължения по ЗДДС относно данъчен период м. 05.2007 г. С потвърдения РА в тази част не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 2 392 лв. по данъчна фактура №22/17.05.2007 г. с предмет "услуга с булдозер", издадена от "ДС"ООД и е коригиран резултата за периода от ДДС за внасяне от 2405, 12 лв. на 4797, 12 лв. Отчетено е платежно нареждане от 14.06.2007 г. за внесена в републиканския бюджет сума в размер на 2098, 07 лв. и остатъкът е определен като задължение с РА, ДДС за внасяне в размер на 2699, 05 лв. В тази част РА е потвърден с решението на ДД"ОУИ"-София. Събразно това, неправилен е извода на съда за липса на правен интерес за оспорване по отношение на данъчен период м. 05.2007 г. В същото време, в мотивите на решението, л. 147, т. 8, съдът е изложил обосновани изводи за законосъобразността на отказа за признаване на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2007 г. по данъчни фактури, издадени от доставчика "ДС"ООД. Постановеното решение по същество с отхвърляне на жалбата в останалата част, при така изложените мотиви, включва и оспорването на определените задължения по ЗДДС за м. 05.2007г. по фактура №22/17.05.2007 г. с предмет "услуга с булдозер", издадена от "ДС"ООД.
В останалата отменителна и отхвърлителна част, решението е правилно. По касационната жалба на ДД"ОУИ"-София:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1025 от 20.03.2004 г., издадена от [Фирма 1] с предмет - извършено СМР, като е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства се доказва, че доставката на СМР е реално осъществена. Представените количествено-стойностна сметка за ремонт на апартамент в гр. П., ул. "Д Каравелов" на обща стойност с ДДС - 36 000 лева, акт обр. 19 от 20.03.2004г. и приемо-предавателен протокол от 20.03.2004 г., във връзка с приетата работа по СМР са обосновали изводът на съда, като по отношение на липсата на Договор за възлагане на строително монтажни дейности, съдът е приел, че е без значение това обстоятелство, поради това, че се касае за търговски сделки и изискването за писмена форма не е свързано с тяхната действителност, съгласно чл. 293, ал 1 от Търговския закон. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС отм. и констатацията на ССЕ, приета по делото и неоспорена от страните, за платен ДДС по ДДС-сметката на доставчика и представеното платежно нареждане за това.
Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на РА в тази част. По касационната жалба на "Н"ЕООД:
Правилно първоинстанционният съд е постановил решението в частта, с която е отхвърлено оспорването с изводи, че оспореният РА е законосъобразен в съответните части, за които са изложени подробни мотиви в обжалваното съдебно решение.
В касационната жалба се поддържа възражението за допуснати в хода на ревизията съществени нарушения на процедурата, както и по възлагане и удължаване срока на ревизията и включване на допълнителни периоди. Поддържа се твърдение за нищожност на РА.
Тези възражения са били поддържани и пред първоинстанционния съд и в съдебното решението се съдържат подробни мотиви с анализ на доказателствата за компетентността на органа възложил ревизията, както и изводи за приключване на ревизията в законоустановените срокове. Съдът е приел за неоснователно и възражението за нищожност на РА в частта относно включения със ЗВР №800383/28.10.2008г. нов период за ревизия по ЗДДС - от 01.12.2002 г. до 30.09.2006 г. Безспорно е установено, че всички заповеди за възлагане на ревизията, за удължаване на срока на ревизията, както и за включване на допълнителни периоди за ревизия, са били надлежно връчени на пълномощник на ревизирания субект, с което е било гарантирано правото му на защита. Всички издадени актове за установени данъчни задължения - ревизионния доклад и ревизионния акт, са били надлежно връчени на ДЗЛ и му е осигурено правото на защита, което същият е реализирал с възражението си срещу РД, жалбата срещу РА до горестоящия административен орган - ДД"ОУИ" и жалбата до Административен съд София-град, срещу РА в потвърдената с решението на ДД"ОУИ" част.
По изложените съображения, касационната жалба в тази част е неоснователна.
Касационната жалба на "Н"ЕООД за неправилно приложение на материалния закон, е неоснователна.
За определените задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит:
Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че предвид непредставянето на поискани от ревизиращият орган доказателства от доставчиците за счетоводната им отчетност, за техническа и кадрова обезпеченост, за редовно начисляване на ДДС, неоткриването на част от тях на данъчните им адреси, не са налице основания да се приеме доказаност на реално осъществяване на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм. и за изпълнение на всички изисквания по чл. 64 ЗДДС отм. . Основателно е отбелязано, че ССЕ, приета по делото, не е проверила редовността на счетоводствата на процесните доставчици, което не дава основание да се възприеме тезата за изпълнение на изискванията за редовност на счетоводството и начисляването на ДДС. Подробно са обсъдени от съда различните данни, съдържащи се в част от представените доказателства и са изложени съображения кои от тях и по какви причини следва да се кредитират.
Позоваването в касационната жалба на решения на СЕС и ЕСПЧ, които са относими към различни от настоящия казуси и доколкото се отнасят за реално осъществени доставки, са неотносими към настоящия спор.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу постановения отказ за признаване на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. , поради неопровергаване на констатацията на ревизията, по доставчици и периоди, както следва:
За отказания данъчен кредит в общ размер на 3 664, 51 лева за данъчни периоди 01.12.-31.12.2002 г., 01.02.-28.02.2003 г., 01.03-31.03.2006 г. и 01.11-30.11.2006 г. по фактури, издадени "Н"ЕООД. Не са ангажирани и доказателства за реалното осъществяване на доставките, като не са ангажирани документи относно това къде и как са извършени услугите по нарязване на желязото и услугите по ремонт на автомобили, съответно и в какво точно се е състояла услугата по ремонт на автомобили, липсва описание на предмета на ремонта - конкретният автомобил или автомобили. От ревизията е констатирано е, че към 15.10.2003 г. в дружеството има назначена само едно лице на длъжност секретар, офис администрация. В тази връзка липсват доказателства за наети лица за извършване на фактурираните услуги -нарязване на желязо и ремонт на автомобили. Представената като доказателство за произход на стоката "стомана кръг" фактура, издадена от ЕТ "Н. К. - Нитекс" е от м. 09.1999 г., а продажбата от "Н"АД няма наети лица по трудов договор за целия период до 2006 г., включително. Видно от представените фактури от предходни доставчици, в един и същи ден "У"ЕООД
,
и в същия ден фактурира на жалбоподателя с управител същото лице - Н. К. "скална маса". Същото се отнася и за предходния доставчик "ЕЗ"ЕООД за м. 10.2006 г. с предмет - СМР по договор. Изготвеното искане за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради това, че при насрещните проверки не е открит представител на задълженото лице на декларирания адрес. В хода на ревизията е констатирано, че фактурата
не е отразена в дневниците за продажби на издателя
за периода м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г, като липсват доказателства за плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика. Правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя поради липса на доказателства за начисляване на данъка по реда и условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се установява включването на процесната фактура в дневника за продажби на доставчика, както и наличието на условията за начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. , тъй като вещото лице не е проверявало счетоводството на доставчика. По тези съображения отказът е законосъобразен, както правилно е приел съдът.
За отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 072 лева за периодите м. 05. и м. 06.2007 г., по фактури № 22 от 17.05.2007 г. и № 26 от 19.06.2007 г., с предмет "извършена услуга с булдозер Д 155", издадени от "ДС"ООД в хода на ревизията на доставчика е изпратено искане за представяне на документи, като в отговор са представени документи с писмо вх № ИТ -00-2902 от 20.11.2008 г., вкл. оборотни ведомости, справки за дълготрайни материални активи на "ДС"ООД, ведомости за заплати, договор за услуга от 01.02.2007 г. между ревизирания субект като Възложител и "ДС"ЕООД с РА е отказан данъчен кредит в общ размер на 18 317, 20 лева по фактури, издадени през м. 12.2003 г., м. 03.2004 г. и м. 07.2004 г., с предмет на доставката: услуга с багер, транспортна услуга, СМР по договор. С решението на ДД"ОУИ", РА е отменен в частта за отказан данъчен кредит от този доставчик за фактурите, издадени през м. 07.2004 г. и е върната преписката за извършване на нова проверка на доставчика. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1025 от 20.03.2004 г., издадена от [Фирма 1] с предмет - извършено СМР, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства се доказва, че доставката на СМР е реално осъществена и в тази част РА е отменен. Решението е правилно, по съобженията изложени по-горе в настоящото решение по касационната жалба на ДД"ОУИ". В останалата част, за отказан данъчен кредит от доставчика "СПМ 2000"ЕООД в размер на 1600 лв. по данъчна фактура №228/22.12.2003 г. с предмет - транспортни услуги, в размер на 982 лв. по данъчна фактура №1021/01.03.2004 г. с предмет услуга с багер, в размер на 962 лв. по данъчна фактура №1023/09.03.2004 г. с предмет транспортна услуга, в размер на 796, 80 лв. по данъчна фактура №1026/22.03.2004 г. с предмет транспортни услуги, в размер на 987, 20 лв. по ф/ра №1029/25.03.2004 г. - с предмет услуга с багер, по ф/ра №1030/26.03.2004 г. с ДДС-941, 20 лв. и предмет - услуга с фадрома, ф/ра №1032/29.03.2004 г. ДДС-998 лв. и предмет - транспортна услуга, отказът е законосъобразен по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. , във вр. с чл. 6 ЗДДС отм. ., както правилно е приел съдът в подробно обосновани мотиви.
По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 326, 40 лева за данъчен период м. 03.2006 г. по фактура № 373 от 10.03.2006 г., издадена от "ХВ"ЕООД и в размер на 112 лева по фактура, издадена от ЕТ"П. Ш. - Бетаком 33" с предмет дизелово гориво, изводите са обосновани с констатациите на ревизиращите органи, че по счетоводни данни за този период жалбоподателят
няма собствени моторни превозни средства
или машини, като не представя договори или други доказателства за ползване на такива под наем. Представените по преписката договори за наем на товарни автомобили (камиони, товарачи и др.) са с начална дата 01.05.2004 г., която дата е след датата на издаване на цитираните фактури, които са от м. 04.2004 г. Съобразно това, правилно органите по приходите приемат, че не е изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС отм. , което е едно от кумулативно установените от закона условия за признаване правото на приспадане на данъчен кредит.
За данъчен период м. 05.2005 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 140, 87 лева по фактура № 419752 от 24.05.2005 г. издадена от "Ш. Б."АД, с предмет-зареждане с гориво, на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС отм. с оглед наличието на обстоятелства по чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. по отношение на единия от автомобилите, а по отношение на останалите, поради липса на данни да са заприходени в счетоводството на дружеството. Аналогични са изводите по отношение на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "Ш. Б."АД за данъчни периоди - м. 08.2005 г., м. 09.2005 г., м. 10.2005 г., м. 11.2005 г., м. 12.2005 г. , м. 01.2006 г., м. 02 .2006 г., м. 03.2006 г., м. 04.2006 г. и м. 05 .2006 г. Видно от съдържанието на фактурите не е отразен вида на автомобилите, за които е предназначено горивото, като едновременно с това жалбоподателят не представя доказателства, горивото да е ползвано само и единствено за зареждане на автомобил, посредством който извършва основната си дейност.
Представен е и договор за финансов лизинг от 07.01.2005 г., чийто предмет е един брой лек автомобил, за който също не са представени доказателства да е извън визираните в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. или с него да се осъществява основна дейност.
Предвид изложеното изводите за законосъобразност на РА в тази обжалвана част, са правилни.
Относно претендираното право на данъчен кредит в размер на 14 667 лева по фактура № 35 от 14.12.2007 г., издадена от "Л"ЕООД, по фактура за превоз на дървен материал от СД"С"ЕООД, по фактури за услуга по нарязване на желязо от "Н"ЕООД, по фактури за доставка на транспортни услуги от "СПМ 2000"ЕООД, по фактура за дърводелска и сондажна услуга от ЕТ "Б. С. - 56 - И. А.".
Увеличението със стойността по фактурите, издадени от "С"ЕООД и СД"С"ЕООД, "Н"ЕООД, "СПМ 2000"ЕООД и ЕТ"Б. С. - 56 - И. А." е направен извод, че същите не отразяват реални доставки, на база констатациите на ревизията по ЗДДС и мотивите на съда в частта, с която е потвърдил РА за определените задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за съответните периоди от 2003 г. Със стойността по същите фактури, издадени през 2003 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО отм. . Само формалното счетоводно отчитане на първичните счетоводни документи не е достатъчно, за да се признаят разходите, извършени с тях. Недоказването на реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от горепосочените доставчици е основание да се приложи чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. и разходите на получателя по фактурите да не бъдат признати. За всяка счетоводно документирана в счетоводството стопанска операция трябва да са налице достатъчно доказателства, че стопанската операция е реално извършена, в противен случай ще има само налице документално оформяне на стопански операции, които не са извършени. В рамките на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства за установяване фактическото извършване на фактурираните доставки. Изводите на съда са правилни, че ревизионният акт относно допълнително определените задължения по ЗКПО отм. за 2003 г., е законосъобразен. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение №2476/19.07.2010 г. по адм. д. №7785/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е
ОТМЕНЕН
ревизионен акт № 140900017 от 06.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Перник, в потвърдената част с решение №1428 от 15.10.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-София за определените
на "Н"ЕООД-гр. П. задължения
по ЗКПО за 2002 година
– данък за общини в размер на 1 949, 50 лева и данък печалба в размер на 2 531, 82 лева и съответните лихви за забава, вследствие на преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. с непризнати разходи в размер на 19 495, 01 лева.
ОТМЕНЯ
решение №2476/19.07.2010 г. по адм. д. №7785/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Н"ЕООД-гр. П. срещу ревизионен акт № 140900017 от 06.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Перник, в потвърдената с решение №1428 от 15.10.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-София част за определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 05.2007 г. от непризнат данъчен кредит.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №2476/19.07.2010 г. по адм. д. №7785/2009 г. по описа на Административен съд София-град в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
Ф.Н.