Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. и Р. Х. В., двамата от гр. С. против решение № 3447/11.07.2011г - на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6325/2010г., с което е отхвърелна жалбата им срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-2/14.07.2010г. на началник сектор София при РДНСК Югозападен район за премахване на незаконен строеж:”Пристройка към съществуваща жилищна сграда” в УПИ Х-422/стар/, УПИ ХIV-422 /нов/кв. 51, жк Изток-юг по плана на гр. С., ул. Самоков № 68а.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му.

Ответната страна началник РДНСК Югозападен район не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че процесният строеж е изпълнен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, които впоследствие са отменени с влязло в сила съдебно решение. Отмяната им със СПН заличава с обратна сила правните последици на издадените строителни книжа и строежът се явява извършен без такива, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 АПК, както правилно и в съответствие с материалния закон приемат административният орган и решаващият...