Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10986 / 2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез неговия процесуален представител адв. К. А. срещу Решение № 891/18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 324/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/3/3120695/3/01/04/01 от 25.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 715 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. По подробно изложени доводи, претендира отмяна на решението на АС – Бургас, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ЕТ „БИСТЪР ИЗВОР 2012 – К. Г.“, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Бургас е бил АУПДВ № 60/3/3120695/3/01/04/01 от 25.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на ЕТ „БИСТЪР ИЗВОР 2012 – К. Г.“, на основание на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 121 739,44 лева.

С оспореното в настоящото производство решение, АС - Бургас е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на ЕТ „БИСТЪР ИЗВОР 2012 – К. Г.“ разноски по делото в размер на 1715 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. В тази връзка е посочил, че нормата на 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр. 2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 15.10.2014 г., е изтекъл на 15.10.2019 г., а производството по издаване на АУПДВ е открито на 30.10.2019г. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ „БИСТЪР ИЗВОР 2012 – К. Г.“, приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се касае за неизпълнение на икономически индикатори, с оглед на което е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, представляваща основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК.

В заключение е направен краен извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е основание за неговата отмяна.

Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт (25.01.2021 г.) материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, като в тази връзка правилно е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, при която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В конкретния случай фактическото основание за възникване на задължението за възстановяване на получената помощ в размер на 100%, посочено в оспорения административен акт, е неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели – приходи от нощувки за 2016г., 2017г. и 2018г. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл решение № 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 12488/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4307/2018 г. и др.). В тази връзка съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а не с АУПДВ.

В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, тъй като след изтичане периода на мниторинг е приложим предвидения ред в ЗУЗЕСИФ. В случая, периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 15.10.2014 г., е изтекъл на 15.10.2019 г., съгласно 1, т. 1, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., (обн. ДВ, бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.), а производството по издаване на АУПДВ е открито на 30.10.2019г. и АУПДВ е издаден на 25.01.2021г., поради което 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), е неприложим.

Наред с изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г. след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.), тъй като от тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под „извършване“ на финансова корекция се разбира „изпълнение“ в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не „установяване“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че с издаването процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на акта, без същият да бъде обсъждан по същество.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Бургас не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 891/18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 324/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София да заплати на ЕТ „БИСТЪР ИЗВОР 2012 – К. Г.“, с [ЕИК] сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ