Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Иса 2000“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 564 от 3. 09. 2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 344316/19. 08. 2021 г. срещу разпореждане от 12. 08. 2021 г. по т. д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VІ – 22 състав, постановено по искане с вх. № 343066/ 11. 08. 2021 г., и е прекратено производството по ч. т. д. № 850/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е подал искане до синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ за включване в списъка на допълнително приетите вземания на кредиторите на банката на вземането му в размер на 45 450 лв. за разноски, направени по т. д. № 1555/2017 г. на СГС, за което е снабден с изпълнителен лист, като не е получил отговор на искането. Излага доводи, че присъдените съдебни разноски след откриване на производството по несъстоятелност имат поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като представляват разноски по несъстоятелността. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, прие следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. С оглед прилагането на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, следва да се изтъкне, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 280 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване на основание чл. 47, ал. 1 ЗБН вр. чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като същото нито е преграждащо развитието на производството по несъстоятелност, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Посочил е, че с искане от 11. 08. 2021 г. „Иса 2000“ ЕООД е поискало да бъдат включени в списъка на допълнително приетите вземания от синдиците на „КТБ“ АД присъдените му вземания за съдебни разноски по представения изпълнителен лист от 22. 05. 2020 г. по т. д. № 1555/2017 г. на СГС, VІ-7 състав. Констатирал е, че с обжалваното разпореждане съдът е постановил, че искането следва да бъде заявено пред синдиците на банката, тъй като съгласно ЗБН съдът няма правомощия да изготвя списъци и да изпраща на синдиците предявени от кредиторите вземания. Поради това въззивният съд е приел, че с атакувания акт съдът нито се е произнесъл по същество, нито по допустимостта на искането, поради което и актът му не е от категориите по чл. 274, ал. 1 ГПК, за да подлежи на обжалване пред горната инстанция.

Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна.

В специалната императивна норма на чл. 47, ал. 1 ЗБН е уреден редът за обжалване на постановените от съда по несъстоятелността определения и решения, свързани с производството по банкова несъстоятелност. Законоустановено е, че тези актове подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, освен ако в ЗБН е предвидено друго. Обжалването на определенията и разпорежданията на първоинстанционните съдилища е регламентирано в чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което определенията и разпорежданията на съда по несъстоятелността, свързани с производството по банкова несъстоятелност, могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд, само ако попадат в категориите по т. 1 и т. 2 на посочената разпоредба от ГПК – когато имат преграждащ характер или в закона има изрично предвидена възможност за обжалването им.

В случая по отношение на обжалваното разпореждане на съда по несъстоятелността не е налице нито една от общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК. Атакуваният акт е постановен от Софийски градски съд по повод искане на частния жалбоподател за включване в списъка на допълнително приетите вземания от синдиците на „КТБ“ АД на вземания за съдебни разноски, за които се е снабдил с изпълнителен лист. Разпореждането на съда по несъстоятелността не е от категориите по т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за самостоятелно обжалване на такъв акт и тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност на банката. Съдебният акт на Софийски градски съд няма и преграждащ характер по отношение на възможността на частния жалбоподател да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. Както е посочил, Софийски апелативен съд с него съдът нито се е произнесъл по същество, нито е оставил искането без разглеждане като недопустимо. Касае се до акт на съда по несъстоятелността, с който се постановява, че съгласно реда за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на банкова институция молителят следва да предяви вземанията си пред синдиците на „КТБ“ АД /н./, което съобразно твърденията му частният жалбоподател е направил. След като не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, актът на Софийски градски съд не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба.

По изложените съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба на „Иса 2000“ ЕООД като процесуално недопустима и е прекратил образуваното във връзка с нея производството, Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 564 от 3. 09. 2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.