Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 10979/2021

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата) при район Оборище, подадена чрез процесуалния представител юрк. С. В., против решение № 5277/26.08.2021г., постановено по адм. д. № 5047/2021г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение по Протокол № 1/ 26. 02. 2021 г. на тази комисия, за изключване на двучленното семейство на Д. Г. от картотеката на нуждаещите се от жилище на СО, район „Оборище“.

Касационният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение - като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че комисията не е установила придобитите по наследство идеални части от имоти дали са били годни за постоянно обитаване. Твърди, че съдът неправилно е обвързал изводите си с нормите за жилищно настаняване в чл.17 от Наредбата, защото редът е по Закона за общинската собственост и Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община.В откритото съдебно заседание на ВАС въвежда и основанието, че съдът неправилно не назначил служебно техническа експертиза, за установяване на основанието за изключване от картотеката. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт, като му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки, поддържа касационната жалба . Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по касация – Д. Г. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. К., и в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за производството пред ВАС.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че съдебното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Намира за правилен извода на съда, че понятието годни за постоянно обитаване следва да се тълкува не само съобразно техническото състояние на жилището като сграда, но и във връзка с чл. 17 от Наредбата, определяща нормите за жилищно настаняванеи че в случая ответникът не е извършил преценка дали наследствените на жалбоподателката идеални части от имоти са били годни за постоянно обитаване. Счита тази преценка за дължима, след като в обжалваното решение ответникът сам се е позовал на придобитите наследствени имоти, декларирани от жалбоподателката, както и на пречката по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Г., против решение по протокол № 1/ 26. 02. 2021 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, назначена със Заповед № РОБ20-РД09-164/ 17. 09. 2020 г. на кмета на Столична община, район „Оборище“, с което двучленното семейство на Д. Г. е изключено от картотеката на нуждаещите се от жилище на СО, район „Оборище“. Съдът установил, че кметът на СО район „Оборище“ издал заповед №ЖД 77-00-15/28.07.2011г. за настаняване на оспорващата в общинско жилище, за което бил сключен договор за наем от 03.08.2011г. Констатирал, че комисията постановила обжалваното решение по протокол №1/26.02.2021г. с мотиви, че Д. Г. не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 5 от НУУРОЖТСО. Тя обжалвала това решение, като кметът на Столична община район „Оборище“ отхвърлил нейната жалба с решение № РОБ17-ГР94-1106-/8/09.04.2021г.,като посочил, че в нейната декларация от 10.02.2020г. тя е декларирала собственост върху 1/12 от жилище в гр. София и 1/6 от апартамент в гр. Пловдив.

Съдът приел, че в случая не са изложени мотиви дали придобитите по наследство идеални части от имотите са били годни за постоянно обитаване. Счел, че за да не отговаря едно лице на изискванията за настаняване по Наредбата, следва да се установи не само притежанието на жилище, вила или идеални части от такива имоти, но те да са годни за постоянно обитаване, тъй като това е част от фактическия състав на посочената норма /съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Този извод обосновал със съображения, че административният орган е бил длъжен да извърши преценка, че имотът е бил годен за постоянно обитаване, тъй като самата жалбоподателка сама се е позовала на придобитите имоти, както и на пречката по чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата. Посочил, че такива доказателства в хода на административното производство не са събрани. Като съобразил това, първоинстанционният съд отменил решение по протокол № 1/ 26. 02. 2021 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата. Постановеното решение е правилно.

Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от НРУУРОЖТСО в районните администрации по настоящ адрес на лицата и членовете на семействата (домакинствата) им, които отговарят на условията по чл. 5, се съставят и поддържат картотеки за настаняване под наем в общински жилища, като включването в тях е въз основа на решение на комисия. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата имат семейства или домакинства, като в ал. 2 са посочени условията, на които те трябва да отговарят, а именно: 2. не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Р. Б. 3. не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Столична община, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително; в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица; 4. не притежават фабрики, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност или идеални части от такива имоти, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително; 5. не са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община.

Противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът правилно приел, че в решението на Комисията липсват мотиви за позоваване на пречката по чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО за отказ да се включи в картотеката за отдаване под наем на общински жилища двучленното семейство на Д. Г., което е самостоятелно основание за отмяна на процесното решение. Обосновано е преценил, че мотиви в тази насока липсват и в Решение № РОБ17-ГР94-1106-/8/09.04.2021 г. на кмета на Столична община, район Оборище . Правилно първоинстанционният съд посочил че, за да се приеме, че заявителката не отговаря на изискванията за настаняване под наем съгласно Наредбата, следва да се установи, че притежаваните жилище, вила или идеални части от такива имоти, са годни за постоянно обитаване, като понятието „годни за постоянно обитаване“ следва да се тълкува не само съобразно техническото състояние на жилището, но и във вр. с чл. 17 от Наредбата, определяща нормите за жилищно настаняване. Придобиването на друго жилище или прехвърляне на жилище не винаги дава основание за прекратяване на наемното правоотношение, респ. изменението в имотното състояние на наемателите следва да се тълкува в смисъл на разрешаване на жилищния проблем на наемателите, съобразно духа на закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно се е позовал на нормите за жилищно настаняване в чл.17 от Наредбата.

Правилно съдът е приел, че административният орган е длъжен да извърши преценка за жилищната нужда, а в случая не са обсъдени всички доказателства и не са събрани доказателства за изясняване на обстоятелствата дали декларираните части от имоти са пригодни за живеене, от колко и какви помещения се състоят и пр. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени и обсъдени в акта на комисията, като преценката за жилищната нужда да се направи въз основа на всички релевантни факти и да се изложат мотиви за взетото решение. В случая това не е направено и липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на мотивите, че посочените имоти са годни за обитаване. Във този смисъл и: решение № 5359 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 2561/2021 г., ІV отд. на ВАС.

Доводът, че съдът неправилно не назначил служебно техническа експертиза-за установяване на основанието за изключване от картотеката, е неоснователен не само защото съобразно чл. 170, ал 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, но и защото непълнотата на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 15 от делото договор за правна защита и съдействие и фактура, установяващ действително плащане на договореното в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5277/26.08.2021г., постановено по адм. д. № 5047/2021г. на Административен съд София – град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община при район Оборище за разноски по делото.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Г. от гр.София сумата 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. А. п/ Владимир Първанов