Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1066 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1532/2008 г. на Пловдивския административен съд, ХІІ състав, в частта, в която е отменен РА № 1300-800063/15.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. П., изменен с Решение № 482 от 01.07.2008 г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр. П. при ЦУ на НАП в обжалваната част за доначислен ДДС от 9035, 80 лв. на 7529, 83 лв. и лихви за забава от 1690, 82 лв. на 1409, 02 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС – Пловдив, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Интертрейд-2003” ЕООД гр. П., чрез процесуалния си представител адв.. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание представя 6 бр. международни товарителници /CMR/ в оригинал и в превод на български език.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени процесния РА, АС-Пловдив е установил следното:

През ревизираните периоди м. 10., м. 11 и м. 12.2006 г. „Интертрейд-2003” ЕООД е издало 8 бр. фактури с предмет „Международен транспорт” с получател „ФРУТЛИТА” – гр. В., Р. Л., които са отразени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС, като сделки за износ за съответните данъчни периоди. Ревизиращите органи са приели, че независимо, че дружеството притежава валидна лицензия за превоз на товари, същия не е представил и не притежава документите, визирани в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС отм. за доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДДС отм. , с оглед на което е изведен извода, че извършените доставки на услуги са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС отм. , поради което за ДЗЛ е възникнало задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 55 от с. з.

За опровергаване на констатациите в РА, дружеството –жалбоподател е представило Международни товарителници /CMR/, по отношение на които съдът е приел, че не следва да бъдат обсъждани, доколкото в случая съдържанието на представените такива по делото /включващо освен цифрени и буквени знаци/ е на чужд език.

От представените по делото и неоспорени от страните Карнети ТИР, АС е установил, че жалбоподателя, в качеството му на превозвач притежава превозни документи, издадени от международната организация АЕБТРИ, на негово име, в които е вписан като титуляр по смисъла на т. 14 от Конвенция ТИР. Данните за стоките в тези документи и манифестите към тях, в превод на български език, съответстват на данните за стоките в митническите декларации с изпращач АЛАТА ГИДА – Турция и получател ЗАД „ФРУТЛИТА” – Литва, като карнетите ТИР, съдържат и изискуемата информация, както за контрола, осъществен в началото на превоза, така и за извършените заверки от митническите органи в съответните митнически учреждения, през които е преминала стоката до завършването на операцията ТИР.

Съобразно горното, съдът е приел, че Карнета ТИР представлява международен превозен документ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС отм. , а именно „друг международно признат превозен документ”, доказващ извършен международен транспорт по смисъла на чл. 16, т. 1 от ЗДДС отм. , дори и без оглед представените международни товарителници.

Анализирайки и всички останали доказателства – митнически декларации, фактури, митнически манифести, справки на митническите органи относно регистриране на транспортните средства, отразени в митническите декларации в съответните митнически пунктове на страната, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е обосновал извода, че през процесните периоди жалбоподателят реално е осъществил сделки за износ по процесните фактури по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 16, т. 3 от ЗДДС отм. - „международен транспорт” на стоки от Р. Т. до Р. Л.. Така постановеното решение е правилно.

Основният спорен въпрос в случая, както правилно е приел АС е относно характера на процесните сделки, обективирани с издадените от „Интертрейд-2003” ЕООД 8 бр. фактури с предмет „Международен транспорт”, а именно дали същите представляват сделки за износ по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. във вр. с чл. 16, т. 3 от с. з. или са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС отм. . Даденият отговор на този въпрос от административния съд е правилен и се споделя изцяло от ВАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗДДС отм. "международен транспорт" по смисъла на този закон е превозът на стоки или пътници от място в страната до място извън нея, от място извън страната до място на територията на страната, между две места извън страната и между две места в страната, когато той е част от международен превоз. Международният транспорт по смисъла на чл. 16 е износ, съобразно с чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и данъчната ставка е нула - чл. 54 от ЗДДС отм. . За доказване на международен транспорт, доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международния превоз и международни превозни документи - чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС. Безспорно в случая е установено, че дружеството /сега ответник по касационната жалба/ притежава валидна Лицензия № 4103 за превоз на товари, издадени от МТС на 27.08.2003 г. и със срок на валидност до 02.11.2007 г.

При анализ на всички представени по делото доказателства, в това число и представените в касационното производство 6 бр. международни товарителници /CMR/ в оригинал и в превод на български език, както и други международни транспортни документи, съгласно Конвенция ТИР, митнически декларации, фактури, митнически манифести, справки на митническите органи относно регистриране на транспортните средства, отразени в митническите декларации в съответните митнически пунктове на страната, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за наличието на посоченото кумулативно условие за ползване на данъчната преференция по чл. 54 от ЗДДС отм. , т. е. наличие на сделки за износ по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. във вр. с чл. 16, т. 3 от с. з.

Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер - 1200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.02.2010 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, І А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1066 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1532/2008 г. на Пловдивския административен съд, ХІІ състав. ОСЪЖДА

Дирекция „ОУИ” гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „Интертрейд-2003” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. С.” № 1, представлявано от Е. Р. О., съдебни разноски в размер на 1200 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.

Д.Л.