Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решението от 05.11.2009 г. по адм. д. № 994/2009 г. на Административен съд - гр. Б., Х състав, с което по жалба на "Л. И. А." АГ, Р. А. е отменено становище за липса на основания за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане № РД-10-97/28.04.2009 г. на директор ДОУИ гр. Б. и преписката е върната на органа-ТД на НАП Бургас за произнасяне по искането на дружеството за прилагане на СИДДО между България и Австрия, съобразно дадените с решението указания.

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението и се моли отмяната му. Касаторът счита, че в случая следва да се прилага чл. 9 от СИДДО с Австрия, съобразено с концепцията "действителен притежател" на дохода, защото е от съществено значение обстоятелството дали дружеството е действителен притежател на дохода от лихви или е само фактически получател на дохода от лихви.

В случая дружеството не е действителен получател по иначе безспорния факт за фактическото изплащане на лихви на австрийското дружество.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Л. И. А." АГ в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Счита за правилен извода на АС Бургас, че органът по приходите с обжалваното становище неправилно е приел липса на основания за прилагане на СИДДО между България и Австрия по отношение доходите на дружеството от лихви, начислявани му от българското дружество "Л. Е. и Г. Б." ЕООД по договора от 21 юли 2008 г. По подробни съображения в писмената защита моли да се остави в сила решението. Позовава се на аналогична съдебна практика по въпроса чрез прилагане на съдебни решения.

Прокурорът от Върховна административна...