Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП против решение № 2520 от 06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2429 от 2010 г. на Административния съд - гр. В., с което е отменен РА № 900723 от 04.05.2010 г., издаден от главен орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., и потвърден с решение № 450 от 29.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., в частта, с която на "Терин" ЕООД - гр. Д., е извършено увеличение на финансовия резултат за 2007 и 2008 г. съответно със сумите 8378, 34 лв. и 28 295, 64 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 63 и 67 ЗКПО, както и е увеличен резултатът на дружеството за 2007 г. със сумата 1627 лв. и за 2008 г. със сумата 4012, 70 лв. на основание чл. 78 вр. с чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и е определен допълнително ДДС на основание чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС в размер на 334, 35 лв. и 802, 44 лева.

Касаторът е развил съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на ЗКПО се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Терин" ЕООД - гр. Д., не взема становище по жалбата

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел в отменената част, че оспореният пред него РА е незаконосъобразен, тъй като неправилно ревизиращият орган е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2007 и 2008 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО вр. с чл. 63 и 67 ЗКПО съответно със сумите 8378, 34 лв. и 28 295, 64 лева. Според фактическите констатации в РА е установено по делото, че през отчетните 2007 и 2008 г. дружеството е отразило в разходите си по с-ка 602 "Разходи за външни услуги" сумите 8378, 34 лв. за 2007 и 28 295, 64 лв. за 2008 г. по фактури, издадени от "Юнипласт" ООД и ЕТ "В. С.-Оникс". Констатирано е било, че тези фактури са издадени във връзка с договор между "Юнипласт" и жалбоподателя за проектиране, изработка, монтаж и остъкляване на пластмасови архитектурни конструкции, а с другия издател - договор за извършване на строителен ремонт на ДМО - собственост на жалбоподателя. Органът по приходите въз основа на извършените счетоводни записвания и приемателно-предавателни протоколи е приел, че тези разходи имат характера на последващи разходи по смисъла на т. 6.1 от СС 165 "Дълготрайни материални активи", поради което и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 63 и 67 ЗКПО е увеличил финансовия резултат на дружеството с тези суми. По делото не е имало спор по фактите, а спорът е бил само за това дали извършените разходи, документирани с посочените фактури, издадени от цитираните по-горе двама доставчици, следва да се разглеждат като текущи разходи или това са последващи разходи, свързани с отделен ДМА, и с тяхната стойност следва да се коригира балансовата стойност на актива. Органът по приходите е приел, че дружеството във връзка с извършените допълнителни СМР и ремонти работи на посочения ДМВА е получило икономическа изгода поради смяна на първоначалното предназначение на актива от "офис" в за "отдаване под наем". За оборване на тези констатации на органа по приходите е поискано от жалбоподателя по делото назначаване на експертиза, според която отчетените разходи по с/ка 602 не водят до изменение на предназначението на актива и до удължаване на неговия полезен срок на годност или производителност и до разширяване на възможността за предоставяне на нова услуга за този актив, както и до икономически по-изгодна промяна във функционалното му предназначение. Експертизата е приета неоспорена в производството и въз основа на нея съдът е направил извод, че в случая извършените разходи по този ДМА не водят до бъдещи икономически изгоди и не е налице основание за увеличаване на данъчната амортизационна стойност по реда на чл. 63 ЗКПО. Приел е, че не следва да се приложи и нормата на чл. 67 от ЗКПО поради това, че в случая няма счетоводен разход, формиращ данъчен амортизируем актив, включително и последващ разход.

Решението в тази част е правилно. Съдът правилно е установил фактите по делото и изводите, които е направил, са последователни и обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗКПО

данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи. Съгласно пък чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Имайки предвид опроверганите констатации със заключението на назначената по делото експертиза, тези разходи, за които са издадени процесните фактури от "Юнипласт" ООД и ЕТ "В. С.-Оникс", не водят до бъдещи икономически изгоди и не са счетоводен разход, формиращ данъчен амортизируем актив, поради което не са налице условията на чл. 63 и 67 ЗКПО и основание за увеличаване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Предвид изложеното съдът е постановил правилно решение, като е отменил РА в тази част, което следва да се остави в сила.

Неоснователна е и касационната жалба относно частта, с която е отменен РА за извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със сумата 1627 лв. и за 2008 г. със сумата 2012, 70 лв. на основание чл. 78 вр. с чл. 15 и 16 ЗКПО и определения във връзка с това допълнително ДДС в размер на 334, 35 лв. и 802, 44 лева. В тази част съдът след обстоен анализ на разпоредбите на чл. 15 ЗКПО и § 1, т. 8 и 14 от ДР на ДОПК и тези на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. относно реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарни цени е приел, че определената от ревизията пазарна цена за наем е необоснована. Видно от мотивите в РД, ревизиращите органи са извършили запитване до трето лице - Агенция "Мирела". В хода на ревизионното производство не е била назначена експертиза за определяне на пазарната цена на отдадения под наем имот по реда на Наредба № Н-9, нито пък от доклада и акта се установява да е била определена пазарната цена по метода на сравнимите неконтролирани цени, тъй като директно е приложена цената на неконтролираната сделка, без да е извършен анализ на обстоятелствата за целите на корекцията по чл. 11 от наредбата. Правилно съдът е приел, че след като не е обоснована цената, то установените допълнителни задължения по ЗКПО, с които е извършено увеличение на финансовия резултат, са незаконосъобразни и това, че двете страни по договора за наем са свързани лица, не презюмира, че уговореният наем не е съобразен с обичайния размер на наема за подобни имоти и е сключен с цел отклонение от данъчно облагане. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на ревизиращия орган, а в случая не са събрани убедителни доказателства, които да водят до този извод. Освен това назначената във връзка с тази част от спора експертиза дава заключение, че договореният наем между страните "Терин" ЕООД и "Пътно строителство" АД съответства на пазарния наем за идентичен имот - предвид изследваните му характеристики Предвид това правилно е приетото от съда, че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78 вр. с чл. 15 и чл. 16 ал. 1 ЗКПО.

По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна на решението, в тази част същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2520 от 06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2429 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. В.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. В.О.