Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба, подадена от [Фирма 2] срещу решение № Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. Решението е оспорено в частта по раздел ІІІ, т. 8. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради наличие и на петте отменителни основания по чл. 146 от АПК - липса на компетентност, нарушение на материалноправните разпоредби, на предписаната от закона форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Прави искане решението в обжалваната му част да бъде обявено за нищожност, алтернативно – да бъде отменено.

Ответникът – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, изразява становище за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес, при евентуалност - за неоснователност на оспорването. Иска прекратяване на образуваното производство и евентуално - отхвърляне на оспорването като неоснователно.

Заинтересованата страна – "ЕВН Б. Е.ределение" АД, с писмени бележки излага мотивирани доводи за недопустимост и при евентуалност за неоснователност на жалбата. Прави искане за прекратяване на образуваното производство и при евентуалност - за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

По възраженията за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, съдът се е произнесъл с определение по хода на делото от 11.02.2013г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо.

За да се произнесе по същество на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № Е-13-32-5 от 13.09.2012г. "ЕВН Б. Е.ределение" АД е направило искане за определяне на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Заявлението е мотивирано с изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с електроразпределителното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, в които следва да се уредят правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. По повод постъпилите заявления за утвърждаване на цени на електрическата енергия е изготвен доклад от директори на дирекции "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна" на ДКЕВР. В изготвения доклад е обсъдена необходимостта от определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи с оглед вмененото задължение по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и определения в §197 от ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок за сключване на договора за достъп. На закрито заседание на Комисията, проведено на 14.09.2012г. е разгледан и приет внесения доклад и е взето решение № Ц-33 от 14.09.2012г., с което са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на решението в неговата цялост, поради липса на материална компетентност на ДКЕВР да определя цените, фиксирани в решение № Ц-33/14.09.2012г. С жалбата се твърди, че комисията няма правомощие да определя цени по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. А освен това цената не е елемент от договорите за достъп по §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ. На второ място се сочи, че цени вече са определени с решение № Ц-17 от 28.06.2012г. за текущия регулаторен период, поради което за комисията липсва компетентност да ги определя повторно. Страната се позовава на сключения на основание чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004г. договор за достъп до мрежата още преди въвеждането на системата в експлоатация. Тези възражения са неоснователни.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос, разпределение на електрическа енергия, както и правомощията на държавните органи по регулирането им са предмет на регламентация в ЗЕ. Специално ценовото регулиране е уредено в раздел ІV от него, като в разпоредбата на чл. 30 са описани цените, които се регулират от ДКЕВР. В т. 13 на ал. 1 от нормата е посочена, като предмет на регулиране и цената за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. На подзаконово ниво отношенията се уреждат с Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия; Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; Правилата за търговия с електрическа енергия, изготвени на основание чл. 91, ал. 2 от ЗЕ и приети от ДКЕВР с решение по протокол № 94 от 25.06.2010г. по т. 5 и от Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа, приети с протоколно решение № 15 от 9.02.2012г. на ДКЕВР.

Самото понятие „Достъп” е законово дефинирано в разпоредбата на пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, като право на използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежа за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, уредени с наредби. Дружеството е имало качеството на ползвател на мрежата и в двете хипотези, уредени в пар. 1, т. 41а от ДР на ЗЕ – юридическо лице доставящо енергия на мрежата и едновременно с това снабдявано от нея.

Цената за достъп е предмет на регулиране от комисията, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 в сега действащата й редакция, аналогична с т. 10 на ал. 1 на същата норма в предходната й редакция. В изпълнение на това си правомощие, ДКЕВР е издала решение № Ц-17 от 28.06.2012г., съобразявайки компонентите на цената за достъп, посочени в чл. 21а от НРЦЕЕ, заплащана от ползвателите на мрежата. В т.ІV.2. от него е утвърдила, считано от 01.07.2012г. цените за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия, в това число и стопанските такива, какъвто е жалбоподателят. От съдържанието на решението безусловно се установява, че определената цена на достъп е дължима от жалбоподателя на заинтересованата страна единствено в качеството му на потребител – ползвател, снабдяван с енергия от електроразпределителната мрежа – чл. 41а, предложение второ от §1 на ДР на ЗЕ в редакцията й обн.ДВ.,бр. 74/2006г.

С изменението на закона обаче е създадена нова ал. 2 на чл. 84, която задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касае се за договор, който жалбоподателят е длъжен да сключи с електроразпределителното дружество вече в качеството си на производител на енергия. В това си качество, той е ползвател на мрежата, като юридическо лице, доставящо електрическа енергия по смисъла на §41а, б.”а”, предложение първо от ДР на ЗЕ вече в редакцията й обн.ДВ, бр. 54/2012г. Самото понятие „доставка” също е легално дефинирано в т. 16 от ДР, като продажба на енергия на клиенти.

Този договор е от толкова съществено значение за законодателя, че новата ал. 3 на чл. 84 му придава характер на задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия. Отделно от това, законодателят с преходната разпоредба на §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е задължил производителите на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. На трето място с ал. 2 на разпоредбата е предвидил самостоятелна възможност за операторите при липса на сключване на договора, да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

При тези данни по делото и действащата нормативна уредба, ДКЕВР има генералното правомощие по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона да определи подлежащата на регулиране цена за достъп до мрежата. Има освен това специалното правомощие по §197, ал. 2 от закона да определи тази цена, като необходимо условие за сключването на договор за достъп между жалбоподателя, като производител на ел. енергия и заинтересованата страна, като оператор на електроразпределителната мрежа. Касае се за нормативно регламентирана компетентност по материя. В същото време е налице компетентност и по време, доколкото временната цена в оспореното решение № 33 е определена, считано от 18.09.2012г. – т. е. след изтичане на двумесечния срок по §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Ето защо всички възражения на жалбоподателя за недействителност на административния акт са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията за пререшаване на въпрос за цената на достъп, който вече е бил обект на решение № Ц-17 от 28.06.2012г. Двете решения имат напълно различен предмет, тъй като решение № Ц-17 касае цената на достъп, заплащана от потребителите на ел. енергия, а решение № Ц-33 касае цената за достъп, заплащана от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена енергия. Различни са и компонентите, образуващи двата вида цени на достъп.

Неоснователно е и позоваването в т. 3.1.5.2 от жалбата на разпоредбата на чл. 196 от ПТЕЕ, регламентиращи търговията с ел. енергия от възобновяеми енергийни източници в смисъл, че в съдържанието на договора не е включен, нито студен резерв, нито допълнителни услуги. Видно от съдържанието на чл. 196, разпоредбата има предвид договорите за достъп, които се сключват от ВЕИ в качеството им на потребители на ел. енергия, а не на производители на такава. Макар и страните по тях да се идентични, касае се за различни договори, уреждащи различни права и задължения.

Неоснователно е и позоваването на чл. 64, ал. 2 от Наредба № 6, тъй като, тя също има предвид договор за ползване на мрежата и за достъп до нея по чл. 104 от ЗЕ, но отново в качеството на дружеството, като потребител на ел. енергия.

Неоснователно е и позоваването на чл. 30 от ЗЕВИ, като на специален закон, уреждащ на самостоятелно основание правоотношенията между производителите на ел. енергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителните мрежи. Видно от съдържанието на разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 и 32 от него – специалният закон определя специални правила по сключването на договор за достъп; изпълнението на прогнозните графици; правата на оператора при ограничаване на подаваната енергия; обезщетенията; изкупуването на енергията по преференциални цени. Тези разпоредби предхождат по време правилата за уреждане на правоотношенията по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Разпоредбата е съществено допълнена именно с тези правила със ЗИДЗЕ и освен, че е по-нова, тя регламентира конкретни и нововъведени елементи от договорите за достъп между производители и оператори във връзка с диспечиране, предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги. Никъде не е отразено в ЗИДЗЕ, че от тяхното приложение се изключват производителите на ел. енергя от възобновяеми източници. При съпоставката между двата закона ЗЕ и ЗЕВИ, следва да намери приложение по-новия по време закон, доколкото той, като общ закон, урежда за първи път правоотношения, които не са обект на уредба в специалния.

Извършеният анализ показва на първо място, че жалбоподателят в качеството си на производител попада в кръга на задължените субекти по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Длъжен е да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, към която е присъединен, с който да уреди правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. На второ място това е договор, който до този момент не е бил сключван от него и за който не е определена цена. На трето място - определянето на цената, в това число и на временната цена по чл. 34, ал. 4 от закона е част от ценовата регулация, извършвана от комисията. Поради това оспореното решение не е нищожно.

Настоящият състав приема, че оспореното решение е незаконосъобразно. То е постановено при съществен по порок по отношение на изискванията за форма на административния акт. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Посочването на отделни правни основания (чл. 32, ал. 4, чл. 84, ал. 2 и §197 от ПЗР на ЗЕ), въз основа на които са определени временни цени, не обосновават фактически основания за постановяване на оспореното решение.

Производството по издаване на оспореното решение е започнало по искане на електропреносно и електроразпределителни дружества да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. С искането е мотивирано становище за приложимостта на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и цената да бъде определена като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НДЦЕЕ).

В доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е посочено, че цената за достъп отразява "разходите които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа", но конкретни фактически данни за относимите разходи при определяне на цената не са представени, както от заявителите, така и не са събирани от регулаторния орган. В административната преписка не са представени конкретни фактически данни относно начина, по който са изчислени временните цени като относителен дял от определените от Комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с "размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". Липсата на фактически данни в тази връзка препятстват защитата на заинтересованите страни и осъществяването на съдебен контрол на оспорения административен акт.

Независимо, че оспореното решение е постановено в хипотеза на определяне на временни цени, функцията на регулаторния орган не го освобождава от задължението му да посочи фактически обстоятелства, които са го мотивирали да определи конкретна цена за различните типове ВЕИ, както и да диференцира определената цена съобразно мощността и датата на въвеждане в експлоатация на конкретни по вид ВЕИ. Регулаторната функция на ДКЕВР изисква при определяне на цена, била тя и временна, да посочи конкретни факти и обстоятелства, които са го мотивирали да определи конкретната стойност която операторите на регулирания пазар следва да заплащат. Не може да се приеме довод, че определянето на временни цени не изисква конкретна обосновка, тъй като нормата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ предвиждала прилагане на компенсаторни мерки при определяне на крайна цена, която е в отклонение на определената временна цена. Към момента на определяне на временните цени нито по нормативен път, нито с акт на регулатора са определени и предвидени компенсаторните мерки. Липсата на регулация по отношение на компенсаторния механизъм към момента на постановяване на оспорения акт лишава от обоснованост възможността на вземане на решение за определяне на временна цена без да се изложат ясни критерии и данни за определянето й.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, поради констатираната липса на мотиви и липса на конкретни фактически основания за определяне на "временна цена" за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от ВЕИ.

При постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия (приети с Решение №94 от 25.06.2010г. на ДКЕВР). Тези изисквания са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата е забавянето на операторите. Самото определяне на временни цени следва да е основано на изискванията и правилата за определяне на окончателни цени.

Производството по издаване на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е започнало на 13.09.2012г. по инициатива на собствениците на електропреносната и електроразпределителните мрежи, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, въз основа на §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. ДКЕВР само въз основа на заявленията на операторите и предоставената й законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е издала оспореното решение, без да спази административнопроизводствените правила във връзка с ценовото регулиране.

Административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно, поради това, че за заявителите не е възникнало правото за сезиране на регулатора, а за последния не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо искане за издаване на оспореното решение. Административният орган не е извършил проверка по чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ, относно наличието на специалните изисквания, установени с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ Комисията може да определи временни цени, включително и по чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определяне на цените за достъп. С оспореното решение се приема, че поради изтичане на срока по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ за сключване на договорите по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, се налага определяне на временни цени. Настоящият състав не приема тази теза. Съгласно разпоредбата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), при неизпълнение на задължението за сключване на договор в предвидения в ал. 1 двумесечен срок, оператора на електропреносната мрежа сезира Комисията, която определя условията за достъп до сключване на договор. В случая не е налице обективна забава за сключване на договор, респ. забава по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за оператора да внесе предложение за утвърждаване на цена за достъп, тъй като срока по §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е двумесечен и изтича на 17.09.2012г., поради което към момента на подаване на заявлението – на 13.09.2012г., той не е изтекъл. При това положение настоящият състав приема, че не са била налице предпоставките за определяне на временни цени в хипотезата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Предвидената от закона възможност за "определяне на временни цени" не е била налице при издаване на процесното решение на 14.09.2012г., като ДКЕВР не е установила и не е изискала от операторите доказателства във връзка със забавянето, с оглед преценка на предпоставките за определяне на временни цени по този ред, за които са приложими нормативните изисквания за формирането им. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като се е отразило върху оспорвания административен акт. Затова е основание за отмяна на оспореното решение по силата на чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено и в нарушение на материалния закон.

С оспореното Решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18.09.2012г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в осемнадесет раздела са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа, мощността и вида на електроцентралата.

В нарушение на чл. 31, т. 1 от ЗЕ при определяне на "временни цени за достъп" ДКЕВР не се е ръководила от принципа те да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. С оспореното решение не са изложени обективни критерии при определяне на цените и определянето им не е осъществено по прозрачен начин, както и не са представени доказателства за липса на дискриминационно определяне в сравнение с други цени за достъп до мрежите (Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР). Определени са цени за производители на електрическа енергия от ВЕИ, разграничени в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и на база определени преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия с различни решения на ДКЕВР.

При определянето на цените за достъп ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, както и не е приложила относимата към ценовото регулиране разпоредба по чл. 21а от НРЦЕЕ. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от Комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". В преписката не се съдържат доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, нито относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Декларативния подход при осъществяване на правомощията на ДКЕВР във връзка с ценовото регулиране е в грубо нарушение на законово регламентираните принципи. Освен това декларирания подход при определяне на временната цена за достъп може да се тълкува като недопустимо кръстосано субсидиране, изрично забранено с разпоредбата на чл. 31, т. 6 от ЗЕ. Определянето на временна цена при декларирания подход е в пълно противоречие с изискванията на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, който изисква икономическа обоснованост при вземане на решение от кръга на ценовото регулиране. Общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ следва да намерят отражение и при определяне на временна цена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Не може да се приеме довод, че тази разпоредба има за смисъл изцяло дерогиране на процедурните правила и материално-правните разпоредби, при които регулаторният орган осъществява функциите си. Смисъла на регулацията е да осигури предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар и да осигури равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. Поради значимия характер на регулираните отношения, законодателят е разписал строги процедурни правила, както и съществени принципи, на които следва да се подчинява дейността на регулатора. Не може да се приеме, че регламентирането на възможност за определяне на временни цени дерогира изцяло правилата, приложими при осъществяване на дейност по ценовото регулиране, още повече, че в случая изрично не е предвидено такова изключване, а специални правила, приложими само при определяне на временни цени не са уредени. Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъобразяване с целта на Закона за енергетиката – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По тези доводи, настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения по чл146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което оспореното Решение № Ц-33/14. 09. 2012г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта по раздел ІІІ, т. 8, с които са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение“ АД, „Енерго - П. М.“ АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г., за ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 кWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012г. – 30.06.2012г. – 224, 84 лв./МВтч.

При този изход на процеса и с оглед направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъде осъдена ДКЕВР да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. държавна такса. Липсват доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на [Фирма 2] Решение № Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІІІ, т. 8.

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на [Фирма 2], гр. З., обл.Смолян, ул."Д. В." №2, ЕИК 120614918, разноски по делото в размер на 50, 00 (петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

К.К.