Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. П. Ч. срещу заповед рег. № 8121К-1554/08.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмени бележки.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Жалбоподателят е заемал длъжността разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" на РУ "Полиция" - С. при ОДМВР - П.. Повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от Ч., обективирани в предложение рег. № 317р-683/26.01.2015 г. по описа на дирекцията. На основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед рег. № 8121К-207/05.02.2015 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу служителя и е определил дисциплинарно разследващ орган. С тази заповед Ч. е запознат срещу подпис, както и с последващата такава от 27.02.2015 г. за временното му отстраняване от длъжност. Връчена му е покана за даване на писмени обяснения на 16.02.2015 г., като на 23.02.2015 г. е регистриран протокол за непредставянето им, съставен от зам. директор "Полиция" и подписан от трима служители. Следва удължаване на срока на проверката, която приключва с обобщена справка рег. № 2372р-4906/18.03.2015 г. на ОДМВР и становище рег. № 8121р-19244/22.04.2015 г. на МВР. В хода на дисциплинарната процедура служителят е дал писмени обяснения на 20.03.2015 и на 16.04.2015 г., в които е изложил своите възражения. След запознаване със същите и с останалите документи по преписката министърът е издал процесната заповед, връчена лично на адресата на 15.05.2015 година.

При тези доказателства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазени срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Липсва и твърдяното нарушение на материалния закон.

Наказанието е наложено заради виновно извършени четири различни дисциплинарни нарушения, приети за съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР (т. 19, т. 20 и 42 от кодекса), уронващи престижа на службата, за които е предвидена най-тежката дисциплинарна санкция.

На 15.09.2014 г. при задържането на две лица, които държали цигари без бандерол, Ч. им нанесъл удари с ръка, за който случай сведения са дали трима негови колеги - Ш., велев и К.. Употребата на физическа сила извън предвидените в чл. 85, ал. 1 от ЗМВР е прието за недопустимо и укоримо, дори и стореното да не е станало обществено достояние само поради възможността такова поведение на полицай да стане известно и на по-широк кръг лица.

През есента на 2014 г. (септември - октомври) жалбоподателят си поръчал обяд в ресторант, като не заплатил сметката и казал, че същата ще бъде заплатена от сервитьорката Ч.. Същата преди това била разпитвана от него като заподозряна за кражба на 50 лева от клиент на заведението. Ч. и колежката й А. са потвърдили случая, а органът е приел, че е налице използване на служебно положение за лична изгода, което противоречи с представата за примерно и етично поведение на служител на МВР.

Няколко дни след 06.10.2014 г. пред стаята на разследващия полицай Ц. Ч. безпричинно е нанесъл удари с ръце на Г. А., за което сведения са дали това лице, Ц. и И.. Изведено е заключение, че отново е налице употреба на сила извън пределите на закона, което рефлектира върху доброто име на институцията.

Последното нарушение, обосновало издаването на заповедта за уволнение, е извършено на 17.11.2014 г., като в питейно заведение Ч. е поискал и получил от собственика една кутия цигари на стойност 5.40 лева, които не заплатил. Пред присъствалите 7-8 клиенти заявил, че цигарите ще заплати кмета на [населено място], където се намира заведението. Последният заявил, че не е длъжен да плаща на полицаите цигарите, а случилото се предизвикало възмущение и коментар, че се "връщат мутренските години". Това поведение е квалифицирано като несъвместимо с етичните правила, тъй като държавният служител в МВР следва да дава личен пример и да не се възползва от служебното си положение с цел лично облагодетелстване.

Предвид установеното заповедта е законосъобразно издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на МВР сумата 400 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, . РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Ч. срещу заповед рег. № 8121К-1554/08.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи,

ОСЪЖДА Д. П. Ч. да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400 (четиристотин) лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.