Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 198/25.05.2015г., постановено по адм. дело № 132/2015г. по описа на Административен съд – [населено място], с което по жалба на [фирма], [населено място] е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-15-1401003-091- 01/20.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта му, потвърдена с Решение № 59/03.02.2015г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011г. в размер на 4300 лв и е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на посочената сума и лихви в размер на 1158, 47 лв.

Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения при прилагането на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е счел, че изцяло са изпълнени всички императивни изисквания на ЗКПО и са налице условията по чл. 167, ал. 1 от същия закон за преотстъпване на корпоративен данък за 2011г. Изтъкват се и нарушения на чл. 189, ал. 2, т. 4 и чл. 173, ал. 1 ЗКПО. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1205, 84 лв.

О. [], [населено място] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в представените писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІІ отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по...