Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници” против решение № 7500 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6835/2015 г. по описа на Административен съд София – град. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. О. [] [населено място], общ. Б. оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отменено решение № Р-244/05.06.2015г. на директора на А. М, с което е потвърдено решение № А-160/01.04.2015г. на началника на Митница В., в частта, в която е отказано възстановяване на лихва върху подлежащ на възстановяване сума в размер на 273 855, 37лв и в частта, в която е отказано възстановяване на присъдени съдебни разноски в размер на 15096, 79лв и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Приета е приложимост на общата норма на чл. 129, ал. 5, т. 3 и ал. 6 ДОПК.

Решението е правилно-постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно е прието от съда, че преценката относно дължимостта на лихвата върху недължимо внесени суми, както и на присъдени съдебни разноски следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 5, т. 3 и ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС,чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК,относно възстановяване...