Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. С срещу решение № 242/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 151200116/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 80/14.02.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 706, 32 лв. за данъчен период на месец август 2011 г. за доставки на слънчоглед от [фирма], както и за определените лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 9, 96 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопрозиводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че неправилно съдът е приел, че в хода на ревизията от доставчика [фирма] не са представени исканите му доказателства с твърдение, че не били представени само оборотните ведомости, а и обстоятелството, че представената документация не съдържа цялата необходима информация, не може да бъде ценено във вреда на проверяваното лице, още по-малко на жалбоподателя. Излага доводи, че представянето на доказателства след определения срок от органите по приходите или след изготвянето на ревизионния доклад не може да бъде аргумент, че същите са създадени за целите на ревизията, като например договора от 18.07.2011 г. за процесните доставки. Според жалбоподателя представени са всички необходими доказателства – товарителници и кантарни бележки за реалността на доставките, като това се доказва...