Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. П срещу решение № 1279/22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 299/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-20-1400938-091-01/07.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 9/12.01.2015 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП за определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2010 г. в размер на 44 962, 96 лв. и лихви – 17 821, 35 лв.; за 2011 г. в размер на 47 854, 45 лв. и лихви – 20 152, 25 лв.; за 2012 г. в размер на 49 239, 65 лв. и лихви – 12 488, 93 лв. и за 2013 г. в размер на 75 197, 38 лв. и лихви – 4 627, 89 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите, направени от съда според касационния жалбоподател противоречат на преобладаващата съдебна практика на ВАС, като е налице позоваване на решения на Осмо отделение по адм. дела № 7196/2014 г., 5508/2013 г., № 15717/2013 г. и 6153/2011 г. Според касационния жалбоподател в посочените решения е направено ясно разграничение между неплатени в срок задължения и такива, подлежащи на принудително изпълнение и се приема, че подлежащи на принудително изпълнение задължения по смисъла на чл. 167 ЗКПО са задължения, по които е изтекъл срока за доброволно плащане и са налице действия за образуване на принудително изпълнение....