Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2464 от 07.03.2016 г. постановено по адм. дело 7447/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С него е отменена като противоречаща на материалноправни разпоредби Заповед № П- 278/26.05.2015 г. на министъра на финансите, както и е осъден настоящия касатор да заплати сторените от М. И. Д.-Б. разноски в размер на 1010, 10 лв. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Претендират се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. И. Д.-Б., чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание излага твърдения за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират се и сторените в производството разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него заповед № П-278/26.05.2015 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на М. И. Д.-Б. за длъжността "директор на дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ в Министерство на финансите (МФ), с ранг IV старши, считано от 26.05.2015 г., е издадена от компетентен орган, но при пряко нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл (в сила от 29.12.2009 г.) органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал....