Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на С. И. З. чрез адвокат Г. В. от АК-София срещу решение № 903558/11.08.2020 г. по гр. д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 2586/09.08.2019 г. по гр. д.№ 437/2015 г. на Районен съд Г. Д и са отхвърлени предявените искове на С. И. З. против „Банка ДСК“ ЕАД, В. К. З. и Н. П. З., на основание чл. 170 ЗЗД и чл. 90, вр. с чл. 88 ЗКИР, да се обяви за недействителна учредената законна ипотека върху първи жилищен етаж със застроена площ от 108, 45 кв. м, от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в УПИ ***, пл.№ *** от кв. 111 по плана на [населено място], област Б. и да бъде заличено поради нищожност вписването в имотния регистър на законната ипотека с молба вх.№ 1987/27.06.2009 г. на „Банка ДСК“ ЕАД в Служба по вписванията – гр.Г. Д.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на решението по предявения иск на основание чл. 90, вр. с чл. 88 ЗКИР, с оглед твърденията за служебно произнасяне на съда, без да е подадена въззивна жалба в тази част, както и по уточнения при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос: Подновяване на вписването на законна ипотека (чл. 172 ЗЗД), противопоставимо ли е на трето лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката?

При проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира, че с въззивната жалба на С. И. З. е атакувано първоинстанционното решение по гр. д.№ 437/2015 г. на РС Г. Д само в частта, в която се отхвърля иска по чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, а в останалата част, с която се иска да бъде заличено поради нищожност вписването на законната ипотека в имотния регистър на Служба по вписванията – гр.Г. Д, не е било предмет на въззивното обжалване. Произнасянето на въззивният съд е недопустимо, когато не е бил сезиран по надлежния ред, с оглед на което въззивното решение в частта по предявения иск на основание чл. 90, вр. чл. 88 ЗКИР, следва да прекрати, тъй като решение № 2586 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 437/2015 г. на Районен съд Г. Д не е било обжалвано и е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 2 ГПК.

Отговор на обусловилия допускането на касационно обжалване правен въпрос се дава в ТР № 3/2018 от 17.03.2021 г. по тълк. дело № 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК, с което се приема, че ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ипотеката може да се впише наново, но тя има ред от новото вписване, което е непротивопоставимо на третото лице, придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката.

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че крайните изводи на съда са правилни, но по различни от изложените в решението мотиви. В случая, въззиния съд правилно е възприел установените фактически обстоятелства, че с договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., ищцата С. И. З. е прехвърлила на В. К. З., по време на брака му с Н. П. З., собствеността на притежавания от нея личен имот, послужил като обезпечение на сключен с „Банка ДСК“ЕАД договор за жилищен кредит от 26.06.2008 г., от купувача. Правилно също така съдът е установил, че по иск на съпруга на прехвърлителката, с решение по гр. д.№ 960/2014 г. на РС Г. Д, в сила от 04.02.2015 г., продажбата на семейното жилище с договора от 27.06.2008 г., е обявена за нищожна, но в противоречие на материалния закон в мотивите на обжалваното решение се приема че учредената законна ипотека върху имота на лице, чийто титул за собственост впоследствие е обявен за нищожен, е действителна, но не може да се противопостави на правата на собственика на имота, а вписването на законната ипотека, респ. нейното подновяване, е противопоставимо на правата на ищцата, вписала исковата молба, респ. решението за обявяване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот за нищожен.

Тези мотиви не могат да бъдат споделени, тъй като не са съобразени с материалния закон и тълкуването в практиката на Върховния касационен съд, формирана с т. 2 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС, и ТР № 1/19.04.2004 г. ОСГК на ВКС, в които е изяснено, че разпоредителнатата сделка със семейно жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена без съгласието на другия е действителна за страните по нея и поражда желаните и целени от тях правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица, т. е. при оспорването на сделката от съпруга-несобственик, настъпват последиците на относителната недействителност по отношение на него и на имуществото, предмет на оспорване.

В случая, по делото се установява, че с договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., С. И. З. е прехвърлила на сина си свой личен имот, послужил като обезпечение /чрез учредената законна ипотека по молба вх.№ 1987/27.06.2009 г. на банката-ответник/ на отпуснатия на купувача жилищен кредит. Сделката е валидна за страните по нея, поради което собствеността е била прехвърлена на В. К. З., по време на брака му с Н. П. З. и към датата на учредяване на законна ипотека е било спазено изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД – имотът да принадлежи на лицето, което я учредява. Оспорването на продажбата на семейно жилище от съпруга на ищцата и обявяването й за недействителна с влязло в сила решение по гр. д.№ 960/2014 г. на РС Г.Д., води до извод, че разпоредителнатата сделка няма действие спрямо съпруга-несобственик, но е валидна за продавача, обвързан от вещно-прехвърлителния ефект на договора, поради което С. И. З. не може да се позовава на тази недействителност и няма правата на трето лице, вписало своя акт преди банката да поднови вписването на законната ипотека преди изтичане на десетгодишния срок. Договорът за покупко-продажба от 27.06.2008 г. е валиден и за купувача /кредитополучател/, който е придобил правото на собственост върху същия недвижим имот, поради което към датата на учредяване на законната ипотека, този имот принадлежи на В. К. З. и обезпечава неговия дълг към банката, съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

Проведеното след учредяване на ипотеката оспорване на продажбата по исков ред от съпруга-несобственик е без участието на банката-кредитор, поради което не може да засегне правото на ипотекарния кредитор на купувача, а след като правата на С. И. З. произтичат от актове, вписани преди ипотеката и не е налице недействителност по чл. 170 ЗЗД, предявения иск е неоснователен.

От „Банка ДСК“ ЕАД са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 903558/11.08.2020 г. по гр. д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в частта по иска на основание чл. 90, вр. чл. 88 ЗКИР и прекратява производството по обжалване на първоинстанционното решение в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 903558/11.08.2020г. по гр. д.№ 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в останалата част.

ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението в частта, в която се прекратява производството по обжалване на първоинстанционното решение, може да обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.