ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3969/29.08.2024 г.

Гр.София, 26.08.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№2584/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата И. З., чрез адв.Г.Т., срещу определение №10156 /29.08.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№4537/2023г. на СГС, с което е потвърдено определение № 10641/20.03.2023г., постановено по гр. д. № 49021/2022 г. на СРС, с което е върната исковата молба на И. З. и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение е в противоречие със следната практиката на ВКС : определение №4397/09.12.2022г. по ч. гр. д.№3856/2022г., определение №99/09.06.2017г. по гр. д.№749 /2017г. на ВКС, І г. о., определение №81/09.02.2017г. по гр. д.№1982 /2016г. на ВКС, І т. о., решение №35/13.07.2021г. по гр. д.№1783 /2020г. на ВКС, - г. о., решение №283/14.11.2014г. по гр. д.№1609 /2014г., ІVг. о и решение №40/04.02.2015г. по гр. д.№4297/2014г. на ВКС, ІVг. о.

Формулират се следните въпроси :

1/Длъжен ли е въззивният съд, преди да приложи санкция – връщане на искова молба, да направи собствена преценка, законосъобразни ли са били, дадените от първоинстанционния съд, указания ;

2/Длъжен ли е въззивният съд, когато се позовава на разпоредбата на чл.272 от ГПК, да обсъди всеки един от съдържащите се в частната жалба доводи и да отговори защо ги намира за неоснователни.

Навеждат се и доводи за очевидната неправилност на обжалваното определение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. против Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с отправено искане за постановяване на решение, с което да се признае увреждащите действия, че процесният материал се състои от внесени обстоятелстваи изявления от спорни материали, въведени/съпроводени и/или им е придадена достоверност със съждения/умозаключения в противоречие е правилата на формалната логика, с невярно удостоверени обстоятелства и твърдения и с упомената несъществуващи документи; че наличието, държането/притежаването, съхраняването на процесния материал, изготвен от ответника от лица и на места, където се намира и застрашава правата и законните интереси на ищцата; че наличието, държането/притежаването, съхраняването на материали/данни, съпътстващи/изготвени по повод и/или във връзка с процесния на съответните места застрашава правата и законните интереси на ищцата; за осъждане на ответната ИАМН да заплати на ищцата сумата от 6 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди; за признаване, че държането/притежаването, съхранението на процесния материал и/или материали, изготвени/използвани във връзка с процесния на местата, при лицата, където се намират, застрашава правата и/или законните интереси на ищцата и за задължаване/осъждане на ответника да унищожи от всички носители, наличните им екземпляри и копия на процесния материал и такива изготвени и използвани във връзка с процесния материал и чрез ИАМН да се задължи МИ - МВР да унищожи от всички носители изготвените и/или получени материали във връзка проверка относно процесния, чрез задължаване да извършат унищожаването пред ищцата или да й бъдат предоставени доказателства за това.

С разпореждане от 28.09.2022 г., съдът е указал на ищцата И. К. З. в едноседмичен срок да опише конкретно фактически в какво се изразява поведението на ответника, вследствие от което същата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, в частност като опише конкретно какво по съдържанието си е подаденото от ищцата запитване от 12.07.2017г. и какви са били исканията, направени със същото, какъв по съдържанието си е бил отговорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, обективиран в писмото от 11.09.2017 г. и по какъв начин този отговор я е засегнал негативно ; да посочи твърди ли неимуществените вреди, чието обезщетение търси да са пряк резултат от поведението на ответната страна и от кое конкретно поведение, както и да посочи в какво конкретно се изразяват същите - какви са претърпените от ищцата вреди вследствие от процесното поведение на ответната страна; да посочи конкретно какво е искането й към съда - ответникът да бъде осъден да й заплати конкретна парична сума, да се признае нейната дължимост и т. н.; да уточни искането си по т. 2 от петитума на исковата молба - по отношение на какъв материал е отправено същото, по какъв начин същият застрашава правата и законните интереси на ищцата, от кого е съставен този материал, респ. в чие съхранение е същият, както и да посочи основанието, на което ответникът да бъде задължени да унищожи този материал.

В изпълнение на указанията по делото е постъпила уточнителна молба от 05.10.2022 г. от ищцата И. К. З., в която е посочено, че съдържанието на процесния материал общо взето се припокрива с опроверганото в обстоятелствената част на исковата молба, а запитването, от което ответникът се е възползвал, за да изготви процесния материал, всъщност не е основание на иска.В молбата ищцата заявява, че изготвеният от ответната агенция процесен материал реално накърнява правата и законните й интереси.

С ново разпореждане от 08.11.2022 г., след като е констатирал, че въпреки постъпилата уточнителна молба от 05.10.2022 г. исковата молба продължава да не отговаря на изискванията за редовност, съдът е указал на ищцата И. З. в нов едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности като: 1/опише конкретно фактически в какво се изразява поведението на ответника, вследствие от което ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, в частност като опише конкретно какво по съдържанието си е подаденото от ищцата запитване от 12.07.2017 г. и какви са били исканията, направени със същото, какъв по съдържанието си е бил отговорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, обективиран в писмото от 11.09.2017 г. и по какъв начин този отговор е засегнал негативно ищцата; 2/посочи от кое конкретно поведение на ответника ищцата твърди, че е претърпяла вреди, както и да посочи в какво конкретно се изразяват същите - какви са претърпените от ищцата вреди вследствие от процесното поведение на ответната страна ; 3/ посочи конкретно какво е искането и към съда — ответникът да бъде осъден да й заплати конкретна парична сума, да се признае нейната дължимост и/или наред с това да се признае за установено, че държането/съхраняването на процесния материал застрашава правата и законните и интереси - в който случай да посочи за кой материал се отнася искането, в чие държане е този материал и по какъв начин същият застрашава правата на ищцата и кои конкретно права; 4/ уточни искането си по т. 2 от петитума на исковата молба - по отношение на какъв материал е отправено същото, по какъв начин същият застрашава правата и законните интереси на ищцата, от кого е съставен този материал, респ. в чие съхранение е същият, както и да посочи основанието, на което ответникът да бъде задължени да унищожи този материал.С разпореждането съдът е указал на ищцата, че при повторно неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

В отговор, по делото е депозирана писмена молба от ищцата И. К. З. от 22.11.2022 г., с която заявява, че не й е известно в какво се изразява нередовността на исковата молба. Посочва, че не оспорва законосъобразността на извършена проверка, тъй като такава реално не е била извършена, нито правно действие на отговор, ако има такова, нито запитването, поради което и тяхното съдържание се явява неоснователно за съда.Твърди, че правата й са застрашени от процесните обекти, чието унищожаване претендира.Изразява становище, че указанията на съда са несъответни на търсената от ищцата защита и са с цел изопачаване предмета на делото по начин, по който ответната страна да избегне отговорност.

С обжалваното определение от 20.03.2023г., съдът като е констатирал, че указанията му не са изпълнени е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд е приел, че определението е правилно и е споделил мотивите на първоинстанционния съд като е препратил към тях, на основание чл. 272 ГПК Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности в предоставения от съда срок. Прието е, че наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Независимо от това, че съдът два пъти й е давал указания и срок за отстраняване на нередовностите, ищцата не е внесла яснота относно обстоятелствата, от които произтичат правата й, нито пък е изяснила отправеното към съда искане, в какво се състои то.Искането, заявено в петитума на исковата молба - да бъде задължен ответникът и трета по делото страна да унищожи незнайно какви материали, държани незнайно къде и от кой и с незнайно какво съдържание - също се явява недопустимо, на самостоятелно основание.Ищцата не е индивидуализирала от кое конкретно поведение на ответника е претърпяла вреди, не е изяснено и съдържанието на материала, от който ищцата твърди, че е претърпяла вреди и в какво се изразяват те.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посочените в изложението определения.В част от тези актове касационната инстанция е приела, че исковата молба не е страдала от нередовности и са били налице основания за насрочване на делото в открито заседание, а в друга, че дадените указания на се били пълни и точни, което е довело до нарушаване правото на защита на ищеца. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, според което в производството по частна жалба въззивната инстанция извършва служебна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт/определение или разпореждане/.Прието е, че от съдържанието на исковата и постъпилите уточняващи молба не може да се определи естеството на извънпроцесуалния спор, който е възикнал между страните по делото, както и какво е искането, отправено до съда.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос.В действителност въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, но се е произнесъл по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.В този смисъл не е налице противоречие между неговите мотиви и посочените решения на тричленни състави на ВКС.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение.При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №10156 /29.08.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№4537/2023г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.