Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Допусната е до разглеждане по същество молба вх.№ 267483 от 11.12.2020 г., подадена от П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., чрез пълномощника им адв.С. Г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК на:

1. влязло в сила решение № 445 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 1542 по описа за 2015 г. на Районен съд – Добрич, потвърдено с решение № 221 от 14.09.2016 г. по гр. д.№ 343/2016 г. на ОС-Добрич, с което е допусната делба между Ж. И. С., П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., К. М. С., И. П. С., Д. П. И. на 4 бр. ниви с номера по плана за земеразпределяне землището на с. П. Г., както следва: ПИ №. .........с площ от 13, 504 дка, ПИ №. ..........с площ от 15, 003 дка, ПИ №. ............с площ от 4, 200 дка. и ПИ №. .........с площ от 13, 942 дка, при следните квоти: за Ж. И. С. - 3/9 ид. ч., за П. Й. С. – 1/9 ид. ч., за Г. С. М. - 1/9 ид. ч., за Н. С. И. – 1/9 ид. ч., за К. М. С. – 1/9 ид. ч., за И. П. С. – 1/9 ид. ч., за Д. П. И. – 1/9 ид. ч. и

2. влязлото в сила решение № 1040/08.11.2018 г. по гр. д.№ 01542/2015 г., с което е обявен за окончателен съдебно-разделителния протокол.

Молителите твърдят, че ищецът Ж. И. С. с ЕГН – [ЕГН] не е имал активна процесуална легитимация да предяви иск за делба на наследството на И. С. Р., поради това, че по делото фигурира с различни фамилни имена. В удостоверението за наследници било отбелязано, че е син на И. С. Р. и Г. И. Р., но в удостоверението за раждане, което молителите получили 12.11.2020 г., бил записан с родители И. С. В. и Й. И. В. /по баща М./. На 12.11.2020 г. при справка в общината по повод на друг правен спор, молителите установили, че Ж. И. С. не е син на И. С. Р., а на И. С. В. и на Й. И. В., а не на Г. И. Р.. Нямало сключен граждански брак между И. С. В. и Й. И. В., а само църковен. Имало сключен граждански брак само между И. С. Р. и Г. И. Р.. Била задвижена служебна процедура за поправка на личния регистрационен картон на Г. И. Р.. В картона, който получили била вписана и още една наследница на Г. И. Р., която не била участвала в делбата – В. Д. П.. Молят да се отмени решението по допускане на делбата и съдебно-разделителния протокол от 28.02.2019 г. Представят акт за раждане № 131/1954 г. на Ж. И. С. и удостоверение за раждане на същия, удостоверения за сключен граждански брак от 24.08.1954 г., акт за женитба, удостоверения за наследници на И. С. Р. и Г. И. Р., копия от личния регистрационен картон на Г. преди и след корекция, копие от лични регистрационни картони на И. С. Р., удостоверение за идентичност на имена на И. С. Р. искова молба и съдебно удостоверение, справки от НБН за И. С. Р. и Г. И. Р..

С уточняваща молба от 20.01.2021 г. молителите посочват, че твърдението им е, че новите доказателства, с които са се снабдили на 12.11.2020 г. установяват, че ищецът Ж. И. С. не е наследник на И. С. Р., чието наследство е поискал да се дели. Считат, че установяват относимо обстоятелство – участие в делбата на лице, което не е наследник на наследодателя, чието наследство се дели

Ответникът по молбата Ж. И. С. оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че доказателствата не са нови, че молителите са могли да се снабдят с тях и в хода на производството, че са събрани доказателства относно различните фамилии на общия наследодател, че още в хода на производството са станали известни твърдените в молбата обстоятелства относно трите брака на общия наследодател и кое от децата от коя съпруга произхожда. Счита, че молбата не доказва нови обстоятелства, относими към делбата по посоченото дело, а по твърдението за неучастие в делбата на съсобственик, възразява, че е преклудирано и неотносимо към настоящия спор, защото съдът вече е разгледал молба за отмяна, която е преценена като недопустима и оставена без разглеждане поради наличие на друг ред за защита. Представя доказателства: акт за раждане, удостоверение за наследници на И. С. Р., две удостоверения за идентичност на лице с различни имена.

В съдебно заседание, пълномощникът на молителите оспорва удостоверението за идентичност на имена на И. С. Р., тъй като те са издадени без да е била подадена молба от лицето, съгласно изискването на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, оспорва произхода на ищеца от наследодателя и наличието на граждански брак между И. С. Р. и Й. М..

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 527 от 09.07.2021 г. по настоящото гр. дело съдът е приел молбата за допустима поради това, че е наведено основанието по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК, като са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, получени от молителите на 12.11.2020 г. и че са относими към спора, тъй като касаят качеството на наследник на ищеца и квотите на съделителите. Прието е, че подадената молба на 11.12.2020 г. е в срока по чл. 305, ал. 1 т. 1 ГПК. Дали молителите са могли да се снабдят с тези доказателства в хода на исковото и въззивното производство, е въпрос по същество при разглеждане на молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК.

С първото решение, чиято отмяна се иска е допусната делба между Ж. И. С., П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., К. М. С., И. П. С., Д. П. И. на 4 бр. ниви в землището на с. П. Г., възстановени на наследници на И. С. Р.. Искът е бил предявен от Ж. И. С. с ЕГН- [ЕГН]. По делото е представено удостоверение за наследници на л. 12, в което, като негови наследници са посочени низходящите С., Ж. и П., респективно низходящите на първия и третия. Не е отбелязана преживяла съпруга. Копие от същото удостоверението за наследници е приложено и на л. 31 и л. 41 от делото на РС. Ответниците Н. С. И., П. Й. С. и Г. С. М. първоначално са участвал чрез назначеният им особен представител в производството, който не е възразил срещу кръгът наследници и наследствените права на всеки от тях. В отговора на П. Й. С. чрез упълномощената от нея адвокат П. е посочено, че общият наследодател е имал три брака и син от всеки от тях – от първия брака с Г. И. С., починала на 05.02.1951 г. е роден С. И. С., от втория брак с Й.. е роден ищеца Ж. /Ж./, а от третия брак с Г. е роден П.. Представено е удостоверение за наследници на Г. И. С., в което е отбелязано, че тя е починала на 06.02.1951 г. и нейни наследници са преживелият я съпруг И. С. Р., починал на 05.03.2007 г. и сина С., починал на 22.07.2007 г., наследен от П., Г. и Н.. /л. 97/. Представено е от съделителката П. С. /сега молител/ удостоверение № 2047/25.01.1994 г. на К. К., в което е описано въз основа на какви вноски на земя и труд е определен дял от имуществото на бившето ТКЗС на И. С. В. с ЕГН- [ЕГН] / л. 98/ В представеното от същата молителка Решение № 673/02.07.1997 г. по дело № 2547/1995 г. е отхвърлена жалба на И. С. Р. със същото ЕГН – [ЕГН]. / л. 100 от делото на РС/ В удостоверение за наследници на л. 102, общия наследодател И. С. Р. е посочен със същото ЕГН и като негови наследници са вписани само преживялата го трета съпруга Г. и сина му от третия брак П. и акт за женитба № 34 _ на л. 103 от делото на РС/, от който е видно, че И. С. Р. и Г. И. И. сключват граждански брак на 09.07.1962 г. В акта е отразено, че за него това е трети брак, а за нея – втори. / л. 103/ В края на акта са посочени две съдебни решения № 404 от 09.04.1959 г. на Т. народен съд и съдебно решение № 2109 от 1952 г. на С. съд, които не са представени по делото. В акта за женитба не е посочено семейното положение на всеки от двамата бъдещи съпрузи. /Този акт № 34 се представя и с молбата за отмяна в т. 4/

С решението са определени квоти на съделителите на основание чл. 5-9 ЗН, като не е обсъждан произхода от майката на всеки от низходящите и конкретно не е определен дял на преживялата съпруга Г. от съпруга й на основание чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата смърт, който да се разпредели само между нейните наследници.

С второто решение, чиято отмяна се иска е обявен за окончателен съставеният разделителен протокол от 01.10.2021 г., като са обособени три дяла с оглед извършване на делбата по колена чрез теглене на жребий.

Наведеното от молителите основание за отмяна на влезлите в сила решения, уредено в чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК, изисква доказателствата, които се представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса и съществуването на новите доказателства. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

По настоящото дело е имало твърдения и откъслечни данни, че наследодателят е имал три брака и че сина С. не е от последната съпруга. Издадените удостоверения за наследници, посочени по-горе не са включвали като наследник на общия наследодател преживялата го съпруга Г., а в удостоверението на л. 102 от делото на РС са посочени само тя и сина от последния брак П.. От приложените към молбата ЛРК на Г. преди и след корекцията се установява, че е била допусната грешка в него относно децата на Г., което е довело и до неправилно посочване на наследниците в удостоверението за наследници на И. С. Р. – не е посочена преживялата го съпруга и не са разграничени нейните наследници от неговите. Включването на лице, което не е наследник или непосочването на наследник в удостоверение за наследници не води до придобиване или изгубване на качеството наследник, тъй като наследяването по закон се основава на кръвната връзка и за съпруга – на сключения брак. Поради неправилното и непълно отразяване на наследниците на общия наследодател в официални документи – удостоверения за наследници и личните регистрационни картони и това, че актовете за гражданско състояние съдържат лични данни и не са публични, съдът приема, че молителите по обективни причини не са могли да узнаят обстоятелствата, посочени в молбата и да се снабдят са доказателства относно произхода на всеки от синовете на общия наследодател от майката. Съделителката П. С. е поискала с отговора на исковата молба да се изиска акт за раждане на ищеца Ж. И. С., но съдът е пропуснал да стори това, а спора се е съсредоточил относно правата на общия наследодател върху процесните ниви.

Първото твърдение на молителите е, че ищецът Ж. И. С. с ЕГН- [ЕГН] не е син на общия наследодател И. С. Р., чието наследство е поискал да се дели, защото в акта му за раждане като баща е посочен И. С. В., като оспорват удостоверението за идентичност на имена, като издадено без да е подадена молба от лицето, съгласно изискването на чл. 24, ал. 2 ЗГР. Дали е подадена молба за издаване на такова удостоверение и дали е нарушена процедурата по издаването му, по делото не е установено. Удостоверение за идентичност на лице с имена И. С. В. и И. С. Р. е представено още по преписката пред ПК и е приложено по делото пред РС на л. 183. Твърдение, че това са различни лица се опровергава от представените от молителите доказателства и от събраните по делото доказателства. Видно от представените с молбата акт за раждане на Ж. И. С. № 131 и удостоверенията за сключен граждански брак между И. С. В. с ЕГН- [ЕГН] и Й. И. М. и удостоверението за раждане на Ж. И. С., [дата на раждане] с ЕГН - ЕГН- [ЕГН] с родители И. С. В. с ЕГН - [ЕГН] и Й. И. М. и представеното удостоверение за наследници на И. С. Р. с ЕГН [ЕГН] се налага извод, че И. С. В. с ЕГН- [ЕГН] и И. С. Р. с ЕГН [ЕГН] са имена на едно и също лице, което е баща на ищеца Ж. И. С., [дата на раждане] с ЕГН - ЕГН- [ЕГН]. Всяко от децата на И. С. Р., фигуриращ и с фамилното име „В.“ в посочените документи, независимо от коя жена е родено и дали бащата е бил в брак с нея е негов наследник, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, поради което съдът не обсъжда твърденията на молителите, опровергани от представените от тях доказателства дали е съществувал граждански брак между майката на ищеца Й. И. М. и бащата И. С. /В./ Р..

Вторият довод в молбата се отнася до наследствените квоти на съделителите. Представените доказателства: акт за раждане № 131/1954 г. на Ж. И. С. и удостоверение за раждане на същия, удостоверения за сключен граждански брак от 24.08.1954 г. и удостоверение за наследници на Г. И. Р., починала след съпруга си на 01.01.2009 г., са относими доказателства към спора относно действителните права на съсобствениците върху делбените имоти, тъй като въз основа на тях се определят квотите на съделителите. Тези доказателства сочат на различни квоти от тези, при които е допусната делбата, поради което са съществени за постановяване на решение по допускане на делбата. Наследството на общия наследодател И. С. Р., починал на 06.03.2007 г. са преживялата го съпруга Г. и тримата му синове С., починал 22.07.2009 г., ищеца Ж. и П., починал на 25.01.2015 г. и всеки от тях, респективно низходящите им придобиват по наследство от него по 1/4 ид. ч. от останалите от него наследствени имоти независимо коя е майката на всеки от тях и дали тя е била в брак с него / чл. 5, ал. 1 ЗН/. Делът на преживялата съпруга Г. е 1/4 ид. ч., съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН и се разпределя между двете й деца В. / която не е участвала в настоящата делба/ и П., респективно наследниците му К., И. и Д.. Така наследниците на П. наследяват както 1/4 ид. ч. от дядо си така и 1/8 ид. ч. от баба си Г. / т. е. общо 3/8 ид. ч./, а Ж. и наследниците на С. наследяват само дял от баща си – по 1/4 ид. ч. от възстановените му ниви. В производство по делба не може да се разглежда довода, че възстановените имоти на общия наследодател И. С. Р. са принадлежали на майката на С. - Г., тъй като това е спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който не може да се разглежда в делбата. В делбата не са включени имоти, които са възстановени на наследници на Й. В. в [населено място], поради което съдът не обсъжда аргумента, че наследниците на С. И. Р. следва да наследят и от тях, ако ищеца е наследник на И. С. Р..

Посочените доказателства, имащи значение за определяне квотите на съделителите са от значение и за съставяне на разделителния протокол и определяне броя на дяловете, т. е. те са от съществено значение и за извършване на делбата.

Следователно с молбата са представени нови доказателства и се установяват нови обстоятелства, за които молителите по обективни причини не са могли да узнаят и да представят. Новите обстоятелства са относно произхода на всеки от синовете на общия наследодател от майката, правата на преживялата съпруга на общия наследодател, респективно на наследниците й и сочат на различни квоти от делбените имоти от тези, при които е допусната и извършена делбата. Затова съдът намира, че следва да се отменят влезлите в сила въззивно решение и потвърденото с него решение по допускане на делбата и решението на РС, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол от 01.10.2018 г. Делото следва да се върне за ново разглеждане на РС за съобразяване на новите доказателства и установените с тях нови обстоятелства при допускане на делбата, от което зависи и новото й извършване.

Страните са претендирали разноски. Съгласно чл. 294, ал. 2 във вр. с чл. 308 ГПК, при повторното разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила въззивно решение № 221 от 14.09.2016 г. по гр. д. № 343/2016 г. на Окръжен съд-Добрич и потвърденото с него решение № 445 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 1542 по описа за 2015 г. на Районен съд – Добрич, с което е допусната делба между Ж. И. С., П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., К. М. С., И. П. С., Д. П. И. на 4 бр. ниви с номера по плана за земеразпределяне землището на с. П. Г., както следва: ПИ №. ..........с площ от 13, 504 дка, ПИ №. ............с площ от 15, 003 дка, ПИ №. ...........с площ от 4, 200 дка. и ПИ №. ............с площ от 13, 942 дка, при следните квоти: за Ж. И. С. - 3/9 ид. ч., за П. Й. С. – 1/9 ид. ч., за Г. С. М. - 1/9 ид. ч., за Н. С. И. – 1/9 ид. ч., за К. М. С. – 1/9 ид. ч., за И. П. С. – 1/9 ид. ч., за Д. П. И. – 1/9 ид. ч. и

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1040/08.11.2018 г. по гр. д.№ 1542/2015 г., с което е обявен за окончателен съдебно-разделителния протокол от 01.10.2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане пред друг състав на Районен съд-Добрич.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: