Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. М. К., подадена чрез адв. М. К., против определение № 2181/06.10.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2725/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ц. М. К. против решение № 6З/25.02.2020 г. по в. гр. д. № 7ЗЗ/2020 г. на Окръжен съд - Враца, в частта му, имаща характер на определение и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – В. Г. Й. не е изразил становище по жалбата.

Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Ц. М. К. против решение № 6З/25.02.2020 г. по в. гр. д. № 7ЗЗ/2020 г. на Окръжен съд - Враца, в обжалваната му част, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба вх. № 17473/28.11.2019 г., подадена от длъжника Ц. М. К., против постановление за разноски на ЧСИ Ц. Д. от 15.11.2019 г. по изпълнително дело № 20199000400837, в частта й, в която се иска отмяна на постановлението в частта, в която са приети разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 260 лв. и производството по делото е прекратено в тази част на жалбата, която да бъде изпратена на ЧСИ за произнасяне по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по обективираното в нея искане.

Второинстанционният Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на обжалване. Изложил е съображения, че въпреки указаната в определението възможност за обжалване, същото няма преграждащ производството характер; че с него не се прегражда разглеждането на искането на подателя за намаляване, поради прекомерност, на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, а жалбата се изпраща за разглеждане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от компетентния да се произнесе по нея орган ЧСИ Д., поради което не е от категорията на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; че обжалването на което не е и изрично предвидено в закона, поради което не е налице и хипотезата на обжалваемост, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Определението е неправилно.

Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано по реда на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК. Окръжният съд се е десезирал от разглеждането на жалбата на длъжника Ц. М. К. против постановлението за разноски на ЧСИ Ц. Д. от 15.11.2019 г. по изпълнително дело № 20199000400837, тъй като е приел, че не е сезиран с жалба, а с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, по което компетентен да се произнесе е ЧСИ Ц. Д., на която да се изпрати.

Определението на окръжния съд подлежи на последващ контрол за законосъобразност по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него се слага край на образуваното пред съда производство по обжалване действията на съдебния изпълнител и се прегражда пътя за защита на длъжника срещу приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, така както е предвиден в ГПК (Г. П. К) – чрез жалба срещу разноските по изпълнението.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадена от Ц. М. К. частна жалба вх. № 3060/19.05.2020 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2181/06.10.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2725/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по подадена от Ц. М. К. частна жалба вх. № 3060/19.05.2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: