Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Я. И. К. срещу определение №811/13.03.2020г., постановено по ч. гр. д. №5910/2019г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено определение №4054/24.07.2019г. по т. д.№1521/2018г. на СГС, VІ-6 състав и вместо него е постановено спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по т. д.№1521/2018г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д.№1313/2019г. по описа на СГС, VІ-4 състав в частта по предявените от И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. срещу СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ искове за установяване на членството им в дружеството.

Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Излага доводи, че в нарушение на чл. 71 и чл. 140, ал. 4 ТЗ въззивният съд е приел, че предявените от наследниците на К. Г. искове по т. д.№1313/2019г. по описа на СГС за установяване на членството им в СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ са допустими. Твърди допуснато съществено процесуално нарушение - необсъдени оплаквания в жалбата относно нарушено право на защита на третото лице-помагач на ищеца. Счита, че въпросът дали са нарушени членствените права на наследниците на К. Г. в ответното дружество, респ. дали същите имат качеството съдружници в събирателното дружество /предмет на иска по чл. 71 ТЗ по т. д.№1313/2019г./, са без значение за установяване на факта, че ОС на СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ изобщо не е провеждано и изобщо липсват /не са взети/ решения на ОС, отразени като съществуващи в дружествен договор от 09.07.2018г. /предмет на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по т. д.№1521/2918г./.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Има ли активна процесуална легитимация да води иск с правно основание чл. 71 ТЗ наследник на съдружник в събирателно търговско дружество, заявил искането си за встъпване по реда на чл. 97, ал. 1 ТЗ?;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред?;

3. При разглеждане на установителен иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на решение на търговско дружество, решаващият съд следва ли да изследва качеството на лицата посочени за автори на нищожното решение?“- с твърдение, че първите два въпроса са постановени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл. 290 ГПК, а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът СД „Интелсофт - Г., К. и сие“ не представя отговор на жалбата в законоустановения срок.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да отмени първоинстанционното определение и да постанови спиране на т. д.№1521/2018г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д.№1313/2019г. по описа на СГС, VІ-4 състав, образувано по искове от И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. срещу СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ за установяване на членството им в дружеството, въззивният съд приема, че второто дело е преюдициално, т. е. решението по него има значение за правилното разрешаване на спора по спряното производство. Съдът приема, че производството по спряното т. д.№1521/18г. е образувано по предявени от съдружника Я. К. срещу СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожността на решения на общото събрание от 09.07.2018г., евентуално съединен с иск за тяхната отмяна по реда на чл. 74 ТЗ, а преюдициалното т. д. №1313/2019г. има за предмет иск от наследниците на починалия съдружник, между които и третото лице-помагач И. Г. за установяване на членственото им правоотношение с ответното дружество. Решаващият съдебен състав излага подробни доводи за неоснователността на възражението на частния жалбоподател за недопустимост на иска по преюдициалния спор, като счита, че именно повдигнатите въпроси относно качеството съдружници на наследниците на починалия съдружник К. Г., вкл. твърдяното от тях възникване на членствено правоотношение чрез волеизявление за встъпване при условията на чл. 97, ал. 1 ТЗ, ще бъдат решени със сила на пресъдено нещо. За неоснователен е приет доводът на частните жалбоподатели, че качеството на наследниците на починалия съдружник на съдружници в събирателното дружество, предмет на установяване с иска по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124 ГПК, е ирелевантен относно пороците на решенията на общото събрание от 09.07.2018г. С оглед обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано т. д. №1521/18г., където основен довод за нищожност на атакуваните решения, евентуално - за тяхната отменяемост като незаконосъобразни и противоуставни е, че са приети от лица, които не притежават качеството на съдружници в събирателното дружество, тъй като не са били приети по предвидения в устава ред, въззивният съд намира, че искът на наследниците на починалия съдружник за установяване на членственото им правоотношение в ответното дружество е преюдициален по отношение на предявените по т. д. №1521/18г. от „преживелия“ съдружник срещу същото дружество искове за установяване нищожността на взетите от тях решения /за сезиране на регистърния орган за вписването им като съдружници и за избор на единия от тях като управител, заедно със заварения съдружник/, евентуално – за отмяната им по чл. 74 ТЗ.

По отношение на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първи и трети от поставените от касатора въпроси, макар и формулирани по различен начин, се свеждат до въпроса, уточнен от съда с оглед правомощията /т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ – за процесуалния ред за защита на членствени права на съдружници в събирателно дружество. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. По отношение на него е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като няма трайна съдебна практика /цитираните от касационния жалбоподател решения на ВКС не са относими към този въпрос/, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По правния въпрос:

Събирателното дружество е персонално дружество, което се създава от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма, като съдружниците са солидарно и неограничено отговорни /чл. 76 ТЗ/. Вътрешните отношения между съдружниците се регламентират с дружествения договор /с изключение на чл. 87 ТЗ/, като за неуредените въпроси са приложими законовите разпоредби /чл. 80 ТЗ/. Едно от основните неимуществени права на съдружниците е правото на защита, което може да се реализира по различни начини - със специалния иск по чл. 85 ТЗ, който е специфичен за събирателното дружество, както и с иска по чл. 71 ТЗ за защита на правото на членство и/или на отделни членствени права. За разлика от капиталовите дружества събирателното дружество не институционализира органите си, като всеки от съдружниците управлява и представлява дружеството /освен ако управлението и представителството не е предоставено с договора на един или част от тях/, респ. с действията си може да засегне членствените права на останалите съдружници. Събирателното дружество няма Общо събрание като орган на управление, поради което и защитата чрез иск за отмяна на решения на ОС по чл. 74 ТЗ е неприложима за съдружниците. Когато някой от съдружниците със своите действия по управление засегне членствените права на друг съдружник, последният може да се защити чрез иска по чл. 71 ТЗ. Същата процесуална възможност има и лице, което претендира установяване на членственото си правоотношение със събирателното дружество /положителен установителен иск/ или отрича членственото правоотношение на лице, претендиращо, че е съдружник /отрицателен установителен иск/.

По същество на частната касационна жалба:

Предвид отговора на правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че т. д.№1521/2018г. е образувано по нередовна искова молба, с която ищецът в качеството му на съдружник в събирателно дружество иска установяване нищожност на решения на Общото събрание, евентуално отмяна на решенията по реда на чл. 74 ТЗ.Ита молба следва да бъде оставена без движение за уточняване на претенциите за защита на членствените права на ищеца като съдружник в ответното събирателно дружество, при съобразяване, че събирателното дружество няма орган на управление Общо събрание. Само след уточняване на иска и проверка на неговата допустимост, може да бъде извършена и преценка дали е налице връзка на преюдициалност между това дело и висящото производство по т. д. №1313/2019г., образувано по иск за защита на членствените права на наследниците на починалия съдружник К. Г..

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение на САС е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №811/13.03.2020г., постановено по ч. гр. д. №5910/2019г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено определение №4054/24.07.2019г. по т. д.№1521/2018г. на СГС, VІ-6 състав и вместо него е постановено спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по т. д.№1521/2018г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д.№1313/2019г. по описа на СГС, VІ-4 състав в частта по предявените от И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. срещу СД „Интелсофт-Г., К. и с-ие“ искове за установяване на членството им в дружеството.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.