О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

гр. София, 22.01.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3099/2020 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Й. Ч. Г., представляван от адв. Кр. К. от АК - Ш., срещу решение № 202 от 10.07.2020 год. по въззивно гр. д. № 255/2020 год. на Хасковския окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, при формулирани въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС:

1. Трябва ли въззивният съд да съобрази настъпилата промяна на пазарната цена на имота при уравняване на дяловете?;

2. Ако договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат ли да търсят, наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска?

3. При претенция за...